Един разказ за историческите прилики и поуките от тях…
Предстоящите избори в България дават първи признаци, че има шанс периодът до тях да бъде интересен. Политическото риалити, което вече тръгна по националните ефири привлече вниманието не само на социолози и политолози, но и на експерти по комуникация. Било защото предстои да наблюдаваме предизборната кампания на управляващата БСП, дирижирана от чуждестранни консултанти - имиджмейкъри от Израел; било, защото десницата – възкръснала от изпепеляващите я кавги – ще трябва да намери отново пътя и вярното послание към хиляди разочаровани избиратели; но и защото с любопитство очакваме да видим какви уроци са научили българските политици от последната президентска кампания в САЩ.
Преди да разберем това обаче - едно кратко историческо сравнение.
Миналата година за пореден път видяхме как американските избори слагат отпечатък не просто върху политическите комуникации, но и върху целия демократичен процес.
Защо казвам „за пореден”? На 26 сеп
тември 1960 г. за първи път по време на американските избори предизборната битка влиза в телевизионния ефир. Двамата президентски кандидати - Джон Ф. Кенеди (сенатор на Масачузетс) и Ричард Никсън (вицепрезидент на Съединените щати) се срещат в чикагско студио, за да дискутират вътрешно-политическите проблеми на САЩ. Невижданият до тогава телевизионен сблъсък приковава 70 милиона американци пред малкия екран. Той отрежда победа за младия Кенеди и за години напред превръща телевизионното студио в съдилище, в което се решават много политически съдби. И то не само в САЩ.
Петдесет години по-късно. Отново в Америка и отново един млад мъж постигна не просто лична победа, а прави революция в начина, по който се провеждат предизборните битки. С използването на съвременните интернет технологии в предизборната надпревара, Барак Обама превърна традиционните медии в анахронизъм. За добро или лошо, след 2008 г. политическият диалог изглежда демодиран без използването на т.нар. нови медии – социални мрежи, блог общности, мрежи за споделяне на интернет съдържание, лични сайтове и др.
Използвайки възможностите на сайтове като Facebook, My Space, Twitter, Youtube, Flickr и др., кампанията на Обама постигна невероятен резултат. Насочена към привличането на малки по размер дарения от обикновените американски граждани, а не от големи корпорации и спонсори, стратегията осигури на кандидата на демократите почти два пъти по-голяма финансова подкрепа в сравнение с кандидата Маккейн. Близо 70 % от събраните 639 млн. долара бяха с помощта на Интернет.
Търсейки приликите между това, което телевизията постигна през 60-те и което онлайн медиите са на път да направят сега, можем да посочим две неща.
С използването на новите комуникационни канали и в двата случая се създава усещането за по-непосредствено общуване и скъсена дистанция между кандидата и неговите избиратели. През 60-те години първият телевизионен дебат поражда илюзията, че Кенеди и Никсън „влизат в дома” на американеца – хората могат да ги видят, да наблюдават човешките им реакции, да чуят техните емоционални послания и в крайна сметка – да ги почувстват по-познати и близки. Аналогично, интернет медиите създадоха подобно усещане – за непосредствен контакт, за почти лична и моментална връзка. На практика, политиците отидоха там, където техните избиратели отдавна пребиваваха.
Освен това, и Кенеди, и Обама, имаха историческия шанс да достигнат със своите идеи до младото поколение избиратели – най-апатичните гласоподаватели. Превърнаха се в избора на младите, неконформистки настроени американци. И в това им начинание умението да използват нетрадиционен и нов за политическите прийоми канал за общуване се оказва печеливш ход.
Разликите? Те са видими с просто око.
Използвайки посредничеството на телевизионния ефир, партийните избраници през втората половина на 20 в. са разчитали на обобщен, абстрактен образ на аудиторията и избирателите си, създаден от техните политически съветници. Усещането на американците за близост, създадено от ТВ екран, е било измамно. За политиците медийните изяви са били добре премислен монолог, в който те не могат да уловят нагласите на своята аудитория, нито пък открито да обсъдят темите от дневния ред на обикновения човек. Не и без посредничеството на телевизията…
Интернет медиите промениха тази еднопосочна форма на общуване и я трансформираха в реален диалог. Те дадоха възможност на политиците сами да следят пулса на аудиторията, с която общуват и да участват в истинска двупосочна комуникация.
С използването на Twitter, Facebook и др., посланията на Обама успяха да стигнат до стотици хиляди американци без посредничеството на медиите и това се случваше почти незабавно. Профилът на бъдещия американски президент Обама регистрира над 3 млн. приятели във Facebook, над 1 млн. в My Space, близо 2 хил. видео клипа в Youtube, 137 хил. последователи в Twitter и т.н. Посредничеството на традиционните медии беше избегнато. Избегнат беше и риска от различни манипулации на съдържанието или пречупването на президентските послания през зрителния ъгъл на медийните редакции.
Какво още? На мястото на партийната преса се настаниха неформалните лидери на мнение – блогърите. След кризата в доверието към официалните институции и традиционните медии, блоговете успешно конкурират утвърдени публицисти и редакционните им коментари. Не е никак пресилено да мислим, че ако медиите са „четвъртата власт”, то онлайн медиите вече представляват „петата власт” (спомнете си онлайн протестите срещу правителството у нас).
След 1960-та политическите кампании в света се бяха променили завинаги. Можем да сме сигурни, че това ще се случи и след американските избори през 2008 г. Затова се постарахме да откроим онези най-значими предимства, които превърнаха кампанията на Обама в победен марш към президентския пост.
- На първо място, това е умението да водиш ефективна комуникация в тази все още не добре позната територия – интернет. Новите медии имат свой, уникален етикет на общуване, без който не биха били това, което са. Политиците не просто трябва да присъстват в интернет, а да пребивават дългосрочно и пълноценно в това пространство, съобразявайки се с тези правила. Обама имаше специален екип, който следеше за това.
- Двупосочната комуникация, в която те въвличат новите медии, изисква открит и честен подход. Изисква и умение да слушаш. Само този, който е готов да участва в такъв диалог, има шанс да спечели интернет потребителите за своята кауза.
- Онлайн кампаниите бяха изпозлвани от екипа на Обама, за да организират подръжници и симпатизанти, но не изместиха хилядите иницитаитиви в реалния политически свят. Умението да пребиваваш еднакво успешно и в двете измерения – дигиталното и реалното, също се оказа фактор в тази надпревара.
- И не на последно място, заради предимно младежкия профил на интернет потребителите, политическите сили, които използват тази нова медия, трябва да предложат наистина „нова генерация” идеи. Безспорният успех на Обама… Без свежи идеи опитите да бъдат спечелени младите, мобилни, активни хора ще изглеждат нелепи.
Дали българските политици ще се справят с предизвикателствата на новата медийна среда?
Предстои да видим. Дотогава ние от Apeiron ще следим с интерес технологичните метаморфози на управляващи и опозиция. Препоръчваме ви един сайт, който може да бъде добър помощник за мониторинг на социалните мрежи и политическото им приложение през следващите интересни от комуникационна гледна точка месеци.
подобни статии:
- Бойко Василев: В съвременния свят е по-важно да си пръв, отколкото прав …Ако говоря за себе си, ще говоря главно за грешки...
- Да бъдеш PR през 2015 г. Кои ще са новите тенденции, които вероятно ще изискват нови...
- Колко струва имиджът на Кадафи? За цената на публичното представяне - - - - -...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
“Умението да пребиваваш еднакво успешно и в двете измерения – дигиталното и реалното” – тази фраза умело и напълно точно пресъздава антипода на представянето на българските политици. За съжаление в България сме свидетели на основно концентриране на посланията само в едната или другата комуникационна сфера. Поне засега. Наистина е интересно да видим доколко българските политици ще възприемат добрия опит. Надявам се отново да не сме свидетели на “копиране”, а на “адаптиране”.