За спама и чистотата на информационния поток
И вие ли имате усещането, че живеем не просто в пренаситено, а в замърсено информационно пространство? Съгласни ли сте, че нищо неказващата, несъдържателна информация е основният агент-замърсител, а ПР специалистите са главните виновници за това? Какъвто и да е отговорът ви на тези въпроси, вижте първо едно кратко видео.
Започнахме този пост с множество неизвестни. Все въпроси, които бяха провокирани от кампанията подета от Адам Паркър (генерален директор на Realwire) и ключови фигури в ПР индустрията във Великобритания във връзка с начина, по който общуват ПР и журналисти. През ноември и декември м.г. инициаторите на кампанията провеждат изследване, с което доказват, че 78% от прессъобщенията, които се изпращат годишно (Великобритания и САЩ) са абсолютно несъотносими към интереса на получателите им, поради което и 55% попадат в блок-листата на получателя.
Не е ли това повод за размисъл? Размисъл относно ефективността на една индустрия и още нещо… загубата на ценния ресурс ВРЕМЕ. Защото ако не друго, зле написаната, носеща скрито рекламно съдържание, несъществена информация е загуба на време и за двете страни.
От наша гледна точка, тази тема е повод за дискусия, която има всички основания да се разрастне в публичен дебат с участието на ПР практици, медии, институции, бизнес и всеки, който има какво да сподели.
Накратко ще представим само някои вече изказани мнения в Интернет, на които попаднахме:
„Има нещо ценно в дискусията, която Адам и неговият екип стартираха и всички имаме какво да спечелим ако се вгледаме в причните за лошото таргетиране на медиите, отчитайки и въпроси като очакванията на клиента и методите за оценяване на ефетивността.” Джей О’Конър, Президентът на CIPR.
Източник: http://www.cipr.co.uk/News/releases/2010/February/inconvenient_truth_response.html
„Имам смесени чувства по отношение на кампанията “An inconvenient PR truth”. Адмирирам тази инициатива, но същевременно се съмнявам доколко добър и работещ е подходът. Един от проблемите е свързан с ПР агенциите и вашите клиенти, които ви плащат за уменията, които притежавате. И само, защото те очакват да направите нещо, не значи, че то е правилно. Ваше задължение е да ги консултирате и да ги посъветвате защо вашият начин е по-добър. Престанете да се фокусрате върху отчетните показатели и започнете да се фокусирате върху реалните бизнес и организационни цели, а не върху съмнителни рекламни резултати” Стюарт Брус, Управляващ директор на Wolfstar, http://stuartbruce.biz/
„ПР спамът е толкова заразяващ, колкото и хламидията и има същият ефект. Може да предизвика стерилитет на заразените. Единствената разлика е, че в света на ПР всеки е предавал по един или друг начин спам инфекцията - случайно или не.” Марк Борковски, създател на Borkowski (http://www.borkowski.co.uk/)
Ще споменем още, че инициаторите на кампанията предлагат своите десет „заповеди” за общуването на ПР специалистите с медии и блогъри. А първата от тях гласи „При дадено разрешение“. Казано с повече думи - прессъобщенията трябва да се изпращат само до тези, които са дали предварително съгласие за това. Източник : http://inconvenientprtruth.com/bill-of-rights
И така,
- Има ли място за подобна дискусия в обществото ни?
- Не са ли това частни случаи и има ли добри примери за ПР практика у нас?
- Необходимо ли е медии и ПР специалисти да създадат свой писан или неписан кодекс за етично отношение помежду си, защото не само ПР-ите имат своите малки грехове?
- Как новите технологии и съвременни медии (блогове, сайтове и социални групи) повлияха върху начина, по който ПР-и и журналисти комуникират?
- Промени ли се начинът, по който журналистите намират източници за своите материали и ако да - как?
В крайна сметка, смисълът на подобен диалог е отговорът на въпроса - Какво стои в основата на доброто партньорство между ПР-и и журналисти?
Искрено се надяваме, тази дискусия да не подмине България.
няма подобни статии:
Смятам, че едни от основните предпоставки за добро партньорство са наличието на уважение към другия и неговата работа, както и липсата на “бариери” между журналисти и ПР-и. Ако всеки цени времето на другия и го възприема като колега, а не като враг или просто проводник, комуникацията определено ще бъде по-лесна. В България съм наблюдавала опровержения на всичко това, за съжаление. Добрите примери за колегиална работа и добро партньорство също ги има. Но както при добрите и лоши новини, така и тук добрите примери остават на заден план. Надявам се колегите ПР-и и журналисти да ме опровергаят, като посочат добрите практики тук.
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Радвам се, че тази кампания привлече вниманието и у нас.
Според мен място за подобна дискусия трябва да има. Лошите практики далеч не са частен случай. Естествено, не отричам, че у нас има добри PR практики, но те са твърде малко на общия фон. По този начин доверието към професията пада - както от страна на журналистите, така и от страна на обществото. Достатъчно е да се замислим как се употребява думата “PR” у нас - обикновено в словосъчетание с “черен” или като синоним на тактики за заблуждаване на публиката и празни приказки.
Тук наистина водещо е доверието. PR практиците и журналистите не трябва да са врагове, а взаимно да си съдействат, за да улеснят работата си.
И аз наскоро споделих моето виждане за кампанията. Може да го прочетете тук: http://vasvalch.com/marketing/pr-spam/
Ще коментирам леко встрани. Мисля, че е нормална несводимостта на очакванията на ПР специалистите и журналистите едни към други. Първите искат да се публикува тяхната информация, вторите - нещо по-пиперливо. Няма драма в това, че се разминават очакванията. Няма и врагове, всичко е въпрос на професионализъм.
В общия случай когато ние, ПР специалистите, изпращаме безсъдържателна информация, тя не бива публикувана. Значи - невидимата ръка действа и балансът е осигурен:))
Тази кампания ме кара да си задам един по-различен въпрос. Трябва ли ПР и медии да продължаваме да общуваме по начина, който е използвал А. Лий преди повече от 100 години. Защото ако се замислите – единствената промяна е че телеграфи, факсове и прочие са заменени от е-mail. Ако смятаме, че ние (ПР-ите) сме едни от хората, които следват темповете на развитие на новите медии, то с какво го показваме?
Не казвам нищо ново, но вече се правят експерименти с така наречените Social Media PR, които в голяма степен позволяват да се спазят именно изброените 10 правила на работа и които дават много по-голяма свобода на журналиста да определя каква информация от предоставената да използва и как. Не мога да се съглся също, че „драма” няма и отношенията между двете професионални общности се саморегулират от само себе си: пишеш, пускаш и ако става – получаваш отразяване. Ако не – здраве да е, до следващия път (като се понаучиш).
Мисля, че идва времето, в което ще погребем „доброто старо” прессъобщение и на негово място ще се появи доста по-интерактивна форма за комуникация между ПР и журналисти, която ще изпълянва информационните функции на пресрилийза, но ще дава и повече възможности. В този процес на промяна обаче трябва да има две страни – ПР и журналисти. И предполага повече свобода в боравенето с новите технологии.
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Моето мнение за инициативата “An Inconvenient PR Truth” е много близко до това на Шон Флеминг (Sean Fleming) - http://seanfleming.blogspot.com/2010/01/letter-to-truth-fairy.html. Съгласна съм, че Адам и неговия екип стартират интересна тема и дискусия и че място за подобрение по отношение на практиката на някои ПР професионалисти винаги има. Но според мен начина да се подобри симбиозната връзка между журналисти и ПР професионалисти е като се наблегне на кооперация и комуникация между двете страни, вместо да се набляга на грешките, които и двете страни правят когато работят заедно.
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Паралелна дискусия по темата в групата на Apeiron Academy в LinkedIn:
http://www.linkedin.com/groups?home=&gid=2094066&trk=anet_ug_hm
Подобна кампания е от важно значение, както за PR-специалистите, така и за журналистите. Това ще повиши доверието и в двете страни. Журналистите и PR-специалистите имат необходимост един от друг и трябва да се осъзнават като партньори. Те реализират дейностите си на общо поле, изпълняват важни обществени функции и служат като форум за публичен обмен на мнения и дебати, грижат се за по-пълно осъществяване на правото на информираност на гражданите, водят до социални промени, а това е са много отговорни задачи, които понякога забравят в критикарстването. Синхронът между тях може да се осъществи чрез уважение към работата на другия и акцентиране върху качеството на информацията, за задоволяване на повишените потребности и изисквания на аудиторията, т.е. уважение към нея.
На мен ми се струва, че тази кампания е по-скоро насочена към ПР специалистите и техния метод на работа. Нещо като опит да бъде прокаран нов етичен кодекс и правила, тъй като наистина в последно време подходът на ПР специалистите стана много по-агресивен и то без основание да бъде такъв. Кампанията е полезна за индустрията от гледна точка на това тя да се погледне в огледалото и да се замисли дали това е пътят, който наистина иска да следва в развитието си.
От друга страна, не съм сигурен, че концепцията за “замърсяването” ще работи в полза на самата кампания, ако не се илюстрира някаква реална социална вреда. Като например “замърсяването” да оказва влияние върху обективността на медиите.
Започвам коментара с идеята да оставя извън фокуса му кампанията на Адам Паркър (ще се върна към нея вероятно в друг момент) като избран подход за привличане на вниманието. Но е факт, че един от резултатите е налице: дискусията бе отворена (не за първи път по тези теми, но за първи път по този начин) и прехвърли много бързо границите в географския им смисъл.
Ще припомня само 1 от резултатите, който излиза на преден план в изследването, и засяга пряко нивото на професионализъм на ПР практиците:
“78% от прессъобщенията, които се изпращат годишно (Великобритания и САЩ) са абсолютно несъотносими към интереса на получателите им..”
Какво ни казва този резултат от изследването? Поне 3 нещица:
1/ Прессъобщенията нямат информационен заряд (поводът не заслужава използването на класическия ПР инструмент);
2/ Прессъобщенията са изпратени до журналист/медия, за които информацията не е значима (било защото покриват друг ресор или пък са специализирани в дадена сфера);
Третото всъщност е основата на изброените две (макар че могат да бъдат и повече), а именно: един (е, в случая доста повече) ПР практик не е свършил добре работата си дори на базово ниво резултати, защото: а/ не е измерил потенциала на информацията и елиминирал нуждата от съобщение за медиите, когато потенциал няма; и/или б/ не е влязъл в ролята на консултант (опозицията е много ценна в този контекст), ако настояването за прессъобщението е от страна на клиента; и/или в/ не е направил адекватен подбор на журналисти и медии, към чиито интерес прессъобщението “Х” би било “съотносимо” и/или …
Не мисля, че е нужно да продължавам тази линия. Признавам, че се поколебах преди да я отпочна. Някак много елементарно ниво ми изглежда това. Но очевидно не е, след като цифрите от изследването, а и разговори с български журналисти по темата ПР професионализъм, които съм водила, сочат, че това базово ниво на познание съотнесено към практиката на работа с медии, не се посреща от много (предпочитам да вярвам, че не са повечето) ПР практици.
Да, медиите се променят, каналите за комуникация с тях също. Но промяната в начина на работа с тях - макар и случваща се, изостава като темпо. Съгласна съм с позицията на Галена (по-горе), като изключим предвиждането й, че е време да погребем “доброто старо” прессъобщение (обичам да споря с Галена, но и сега не е заради самия спор :).
“Прессъобщението няма да умре” казва в едно интервю, публикувано на този блог Хедър Яксли. И аз заставам зад това.
Вероятно докато го има ще продължава и практиката да се инвестира в масовото му производство, тип конфекция, към която медиите не ще развият поносимост, още по-малко търсене.
Питам се какво може да изиграе ролята на антивируса за заразяващия ПР спам (възхитих се на силния образ, който използва Борковски, но ми се иска да нямах повод за това)…
Споделям някои от въпросителните и с вас:
Доброто образование/подготовка толкова слаб антивирус ли е или проблемът е, че ваксинацията с него не е задължителна за ПР практиците на който и пазар да вземем за пример? Как “приемате” последиците от “не-добрите” ПР практики?
Присъединявам позицията си към споделената от Мария Стефанова, че комуникация и кооперация между ПР и медии е от полза за практиката и на двете страни. Но мисля, че вглеждането в грешките помага.
Иначе рискуваме да започнем да се чувстваме почти “удобно” с която и да е от “неудобните” ПР истини…