Свобода на словото?
И преди сме правили коментари по темата за „обществената значимост”, но в друг контекст. Въпреки разликата от почти 3 години с тази статия, част от изведените въпроси в нея все още стоят и мигат с червено, при това изключително тревожно.
Само за месец февруари станахме свидетели на материали, чиито формат със сигурност може да се каже, че са прецедент за националните телевизии. Това обаче не означава, че съдържанието на тези материали не е притеснително за свободата на словото. И само едно допълнение - всичко това се случи извън сезона на предизборната агитация в медиите.
Малко информация за припомняне
• В Европейския съюз в телевизионни предавания продуктовото позициониране е позволено само във филми, сериали, спортни предавания и развлекателни програми, които не са за деца. Прието е тютюневи изделия или лекарства, продавани само срещу рецепта, също да не могат да бъдат рекламирани или изобщо позиционирани.
• Други изисквания за съдържанието на програмите е да не бъде оказвано влияние до такава степен, че то да засяга редакторската независимост на медията, както и това, че продуктите не могат да изпъкват прекомерно.
Изискванията за търговските съобщения, излъчвани в български медии, са записани в Закона за радио и телевизия:
• Чл. 75, ал 1: Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.
• Чл. 75, ал. 2: Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу ъзнаграждение или подобно заплащане.
• Чл. 75, ал.3: Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.
• Чл. 82, ал.3: При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.
• Чл. 86, ал .5: Не се допускат платени репортажи в новини.
Няколко повода за размисъл. По темите:
1) Законът за горите
Как броят медиите?
В началото на февруари в социалните мрежи плъзна картинка, която осмиваше начина, по който беше отразен един от поредните протести срещу промените в Закона за горите. Протестът срещу лобисткия закон “Витоша ски” (наречен от някои Законът на „Юлен”) беше отразен вяло с коментара за присъствие от “няколко души” до “стотици”. Не беше отразена масовата подписка, нито пък масовото недоволство към поправките в Закона за горите. Няколко дена по-късно bTV пусна този репортаж, чието съдържание след 2:40 мин. е абсолютен прецедент за ТВ журналистиката в България. Отделно, скрийншотът на сайта на медията е избран точно на кадъра с търговско съдържание от цялия репортаж от 6:07мин., а краят му влиза спокойно в графата „без коментар!”.
Колажът на в. Труд
2) Лекарствената медийна война
Скандалите за бонусите и цените на лекарствата доведоха също до интересни медийни действия. Първо, имената на двете фармацевтични компании Sopharma и Actavis (тук компанията няма почти никаква вина) бяха споменати десетки пъти в ефир, както и техни лекарства бяха показвани пред камерите по един или друг повод, напълно в разрез със ЗРТ.
Второ, Николай Бареков скъса в ефира на ТВ7 вестник „Труд”, собственост на Огнян Донев, главен акционер в Софарма, като нарече изданието „парцал”. Този изблик не беше единичен, а атаката срещу Донев беше добре координирана по всички медии от конкурентната на неговата медийна група, като за целта бяха използвани едни и същи послания и епитети. И трето, но не по важност, Донев отговори на нападките, появявайки се по Нова телевизия в едно имиджово интервю, което може да впечатли всички ПР специалисти със своето съдържание. Можете да го видите тук.
3) Facebook branding for free
Защо да не разберем къде работи този човек?
Миналата седмица в София се проведе форум посветен на иновациите и конкурентоспособност, на който Apeiron беше ПР партньор. В него се включиха браншовите организации в ИКТ сектора, държавната администрация и академията. Една от темите засегнати на събитието бе за липсата на национални приоритети в представянето и подкрепата на българските иновативни продукти в сферата на интернет базирани технологии и услуги. Макар българските продукти и услуги да са по-адаптивни за бизнес средата у нас, заради мащаба и познаваемостта на международните марки, местните са сериозно пренебрегвани. И то не само от държавните чиновници, а и от медиите, които отказват да цитират експерти от бизнеса в ТВ или радио репортажи, заради възможността това да се изтълкува като реклама.
Като пресен пример за двойния стандарт може да послужи 15-минутен репортаж за сигурността в интернет, излъчен тази неделя по бТВ. Той е монтиран и брандиран с елементите на търговската марка Facebook, но всички други мнения на български експерти бяха без корпоративна идентификация.
Няколко извода от тези акценти:
• Медиите са независими дотам докъдето се простира тяхното желание и натиск да бъдат обективни.
• Все по-трудно ще става на ПР консултантите при формулирането и развитието на послания от обществена значимост, които срещат конфликт на интереси заради липсата на медийна свобода.
• Интернет и блоговете са все по-значим източник на информация, заради възможността им тя да бъде проверена и сверена.
• Законът от радио и телевизия беше нарушен многократно в последните седмици и най-вероятно няма да последва никаква санкция.
• България се нуждае от нови формулировки що е това търговско съобщение и кое е позволено и не в медиите. Всички го знаят, но нямат воля за промяна.
• Позицията на България в класацията по свобода на словото (80-то място) най-вероятно ще спадне още надолу през следващата година.
няма подобни статии:
