Повод за този пост е една дискусия, която се проведе миналата седмица в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Темата на дискусията беше: „Свободата на мисълта, съвестта и медиите”.
Бесар Ликмета - млад, разследващ журналист от Албания - беше участникът, който повдигна една от най-любопитните теми на събитието, но някак тя остана без продължение в последвалата кратка дискусия. А място за такова продължение имаше. Затова ще развием и допълним неговата теза тук - на Apeiron Blog.
Г-н Ликмета, който е редактор за Албания на Balkan Investigative Reporting Network, повдигна един изключително интересен въпрос:
“Журналистика ли е съдържанието на добилия изключителна популярност сайт Wikileaks?”
В интернет и медийното пространство се появиха много мнения, че това е истинската журналистика днес; че подобни сайтове са източниците, които имат потенциала да изместят остарелите журналистически модели на работа; че икономически и политически зависимите медии губят влиянието си върху обществото.
Отговорът на Ликмета обаче, изненадващо, беше: „Не, Wikileaks не е журналистика.”
Wikilekas публикува документи, които до този момент са били тайна за общественото мнение, но не прави нищо повече от това, беше основният му аргумент. Казано с други думи, журналистът е този, който превръща тайните на властта в истории. Той интерпретира тази огромна база информация, търси други гледни точки, в крайна сметка - поставя тази информация в даден социален контекст, който държи сметка за обществения интерес. Редакторите на Wikileaks не правят това. Разбира се, това не омаловажава стойността на техните усилия, но превръща морето от информация, публикувано през последните години, в информационна бомба с невероятен заряд. Същевременно, Wikileaks даде добър пример за това как подобна информация трябва да бъде използвана, защото стотиците хиляди страници секретни данни преминаха през „проверката” на влиятелни издания като американския The New York Times и британския Guardian.
Като българи не можем да пропуснем един друг въпрос - възможно ли е съществуването на Wikileaks на Балканите?
Формално - да. Всъщност, такова издание вече се появи и негови създатели очевидно са българи. Не стана ясно кой точно стои зад този сайт, но първите му разкрития вече са факт. Дали трябва да ни радва появата на подобна „свободна медия”? Да, това би бил радостен факт, ако и медийната демокрация у нас беше стабилна и функционираща.
В общество, в което жълтата преса, а не сериозните издания, е тази, от която тръгват големите политически и обществени скандали; в което собственици на влиятелни медии са бивши сътрудници на ДС; в което икономическата и политическата власт имат непосредствено влияние върху редакционната политика; в което журналистическите разследвания водят не до обществено признание, а до физическа саморазправа и заплахи; в което няма стабилни институции, които да пазят гражданските права и единственото предложение на полицията е да назначи охрана до всеки разследващ журналист (!)… в такова общество аналогът на Wikileaks е изначално компрометиран.
Ако влезем в ролята на пророци - нищо добро не очаква сайтът BalkanLeaks. Всяка негова публикация ще бъде изначално обгърната в сянката на политическа конспирация. Всяко негово разкритие ще бъде заклеймено с лекота като „изтичане на данни”, които обслужват „нечии” нездрави интереси, а медиите, които решат да се позоват на тази информация, ще бъдат обвинени в участие в „дирижиран сценарий”.
Тази медийна среда доведе българското общество до ситуация на апатия и пасивност. А те не пораждат обществена подкрепа за онези малко журналисти, които все още вярват в това, че ролята на медиите е да защитават обществения интерес.
подобни статии:
- Ние ли управляваме времето или то нас? Тик-так-тик-так…. В нашия офис се появи часовник. Часовникът се появи...
- Шотландски ПР експерт: Медийната истерия около случая Локърби е ПР трик Има ли нещо зад кулисите на това световно събитие Според...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
От коя ли Think tanks “черпи”идеите си г-н Бесар Ликмета…?!