Снимка: Адриана Василева
В рамките на шестия PR фестивал, ежегодно организиран от БДВО през м. май, се състоя панел наречен „Конвергенция* на редакционно и рекламно съдържание”, в който се включиха познати лица от ПР бранша и медиите в България.
Един от поканените за участие панелисти беше и Нели Бенова, изп. директор на Apeiron Communication, която заедно с останалите участници - Нина Мирчева (М-Тел), д-р Стефан Серезлиев (БААК), Иван Бедров (журналист), Анета Алашка (БСК) и Радина Ралчева (Go Green Communications) - не само, че захапаха сериозно темата, но и бързо се обединиха около мнението, че не(и)що не е съвсем наред в медийната среда. Говорихме си за платените публикации, скритата реклама, споменаването на марки и продукти в медиите, ухажването на журналисти чрез подаръци, прес турове и лични контакти - всички тези елементи, които се движат на границата между информацията и промоцията и за които ПР бранша отнася най-сериозни критики.
С откриването на модераторите Ани Алашка и Радина Ралчева стовариха тезата, че каквито и допирни точки или разминавания да съществуват между ПР-и и журналисти, и двете трябва страни да си дават сметка за отговорността, която имат за изграждане на общественото мнение. И дали реално помагат на обществото с новини от типа, че „от всички кисели млека в България само две съдържат млечно-киселата бактерия”, но поради необяснима причина публиката не бива информирана кои са те. (вече сме писали за подобен случай тук)
Нина Мирчева стартира изложението с данни от изследване на М-Тел за нагласата на хората към даренията и подкрепата. Според изследването основни критерии за включване в дарителска кампания са добрата информираност за целите на дарението и финансовите възможности на хората. В изнесените от нея данни като основни канали за информиране на обществето за подобен род инициативи на първо място е телевизията (с над 80%), следвана от интернет, пресата и радиата. В тази статистика корпоративните интернет сайтовете като начин за информиране получават едва 8%.
Въпреки това, от близо 1600 новини, публикувани за „Мобилтел” в пресата, едва 35 съдържат информация за някаква CSR дейност на компанията. Данните категорично демонстрират, че медиите тенденциозно отказват публикуването на подобен род новини, макар те да са от обществено значение и да засягат важни обществени проблеми и усилия за решаването им.
Снимка: Адриана Василева
Стефан Серезлиев започна изложението си с тезата, че при налагането на цензура и неспоменаването на марки в повечето случаи се обслужват лидерите на пазара. Но дори и това да е факт, брандовете днес имат много по-сериозни проблеми от това дали са споменати в медиите или не, тъй като планирането на комуникацията има прекалено малко значение за изграждането на възприятието за един продукт. Мнението на д-р Серезлиев беше, че ако един бранд не става, т.е. неговите характеристики не отговарят на даден стандарт, не е конкурентен, не е добре диференциран от другите играчи на пазара и т.н. - това със сигурност ще го доведе до много по-негативни последици в сравнение с неспоменаването на името му в медиите.
Журналистът Иван Бедров продължи дискусията в контекста, че медиите макар да спазват точката „Реклама” от ЗРТ, реално получават санкции от СЕМ за излъчени репортажи с информация от обществено значение, само защото в тях са споменати имена на компании (или са били хванати в кадър такива). За това той даде и конкретни примери. Г-н Бедров изрази категоричната си позиция, че трябва да съществуват реални правила на отношения и регламентирана граница между ПР-и и журналисти. Според него ролята на „близки партньори” не е най-удачната, а по скоро формата на отношение като между адвокат и съдия.
Нели Бенова реши да репликира последната класификация веднага като каза, че по-доброто определение на отношенията между журналист и ПР се крие в двойката „адвокат-прокурор” и обърна внимание върху „любимия” на повечето хота в ПР бранша израз „Правя си ПР”.
„От една страна в него няма нищо лошо, тъй като реално става въпрос за една легална бизнес практика. Тя има същата тежест като изразите „правя си медицински преглед”, „правя си юридическа/бизнес консултация”. Основният проблем в израза всъщност не е в неговата формулировка, а в неговата негативна конотация. В резултат на недобрите практики, на които всички сме свидетели през последните години, упротребата на „Правя си ПР” носи усещането за нещо нередно, че нещо остава скрито от публиката.”
С хумористична нотка тя добави, че все пак има два начина изразът да излезе от употреба - да се забрани със закон или медиите и ПР специалистите да му наложат цензура.
В последвалата дискусия основно беше защитена честта на ПР-ите. :) Модераторите се включиха с примери за това, че лошите практики в отношенията между двете професии не са запазена територия само за ПР специалистите, а може би некоректното отношение от страна на журналистите е в пъти повече. Това твърдение беше подкрепено от Иван Бедров. Що се отнася до двойните стандарти и неспоменаването на марки основната двойка ключови думи в контрапункт тук си остават „информация” и „промоция” - панелистите бяха категорични, че за жалост и двете страни все още явно не са достатъчно узрели и нямат категорична позиция за това къде е границата между тях. Или пък са напълно наясно, но предпочитат да не се съобразяват с нея по една или друга причина.
Като финал Иван Бедров обобщи, че медиите със сигурност имат проблем и не работят както самите те биха искали. „Причината за това е чисто икономическа - все още влиянието на държавата и политиката, в партньорство с конкретни бизнес субекти, върху финансирането им, е водеща за просъществуването и задържането им на медийния пазар. Когато в България започнем да вършим бизнес и да изкарваме честно пари от нашата дейност, независими от държавата ни, тогава можем да започнем да говорим за по-голяма медийна свобода”.
Дискусията имаше отворен финал и отново остави вкус за това, че, да, много е хубаво професионалисти да се събират и да си говорят истини, но това не води до промяна.
Е, промяната що се отнася до споменаването на имена на компании и експертно мнение в медиите може би скоро ще бъде факт. В рамките на годишната Среща на българските медии в Букурещ Георги Лозанов (председател на СЕМ) заяви, че се работи по документ за дефинирането на „скритата реклама”. (вижте видеото по-долу). За независимостта и скорошна промяна на статуквото в медиите също не сме толкова оптимисти. Това обаче със сигурност не трябва да ни спира да работим и да защитаваме добрите ПР практики.
* - обединяване, сливане, постигане на общо виждане; сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления
подобни статии:
- Хедър Яксли*: Прессъобщението няма да умре – обществото винаги ще има нужда от ясна и достоверна информация Интервю с един от водещите ПР специалисти в сферата на...
- „Най-лошото, което един PR професионалист може да направи или да посъветва клиента си да направи, е да манипулира или “извърти реалността.” Интервю с Мария Стефанова, първата българка попаднала в класацията на...
- Южна Африка 2010 – социалният феномен, който няма да подмине никого Хората, които не гледат футбол, често се чудят как...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Единичният показ на дадена марка НЕ Е реклама. Живеем в света на марките и не е възможно те да изчезнат от журналистическите материали. Не е и нужно. Обратното означава корупция, например: може да се покаже какво се случва в НДК, но не може да се отрази Пловдивският панаир или някакво изложение в Интер Експо Център в София. Защо? Ами защото те били частни фирми.