За цената на публичното представяне
- - - - - - -
Муамар Кадафи има проблем с имиджа
През март 2007 г. Антони Гидънс от Лондонското училище по икономика пише в Guardian, че Либия може да се превърне в „Норвегия на Северна Африка” под ръководството на Кадафи.
През август 2007, само седмици след като българските сестри бяха освободени, Бенджамин Барбър от Университета в Ню Джърси пише статия за Washington Post, в която споделя, че Либия под управлението на Кадафи върви към това да се превърне в „първата арабска страна, която мирно е преминала през прехода към стабилно, демократично управление”.
В края на 2007 година Джоузеф Най от Университета Харвард пише за The New Republic, че Муамар Кадафи се интересува в обсъждането на възможности на „директна демокрация”.
Нека извадим тези събития от контекста на сегашните размирни събития в арабската държава и факта, че днес твърденията в тях са неоснователни.
Дали великите умове мислят еднакво?
Всъщност отговорът на въпроса е НЕ. Защото в началото на месеца стана ясно, че на всеки един от тези хора е било плащано с либийски пари като част от договор с консултантска фирма, която е била наета в края на 2006 г. да „покачи доверието към Либия и Муамар Кадафи” във Великобритания и САЩ. Цената на услугите е 3 милиона долара годишно.
Нещо повече, никой от тези трима авторитети не си е признал, че за статиите си е получил от либийските пари. Което е чисто нарушение на възприетата журналистическа етика. Това твърдение подкрепя и вече бившия редактор на The New Republic Франклин Фуър, който споделя, че ако е знаел, че всичко е една платена постановка, е „нямало да публикува статията, независимо от авторитета на автора”.
Статията на Най е била просто една от тактиките на Monitor Group, международна консултантска компания, която е използвала в работата си за Кадафи.
През юли 2006 година Марк Фулър, изпълнителен директор на фирмата, пише на старшия ръководител на разузнаването на Либия Абдулах Сануси писмо, в което заявява, че „Либия страда от липсата на позитивни връзки с обществеността и адекватна комуникация с широка група лидери на мнение и модерни мислители.”
ПР за Либия
Логото на Monitor Group
Представената от Monitor програма представя възможност за утвърждаване на баланса в полза на държавата.
Основната стратегия за постигане на целите включва „привличане на международно признати фигури, които да бъдат запознати с Либия и след това, използвайки своето влияние, да въздействат на политиките на други държави спрямо нея”.
В програмата също присъства план за списването на книга на тема „Кадафи, мъжът и неговите идеи”, базирана отчасти на интервютата между Либийски диктатор и неговите международни гости. Тази книга е трябвало да „позволи на международната общност и политическия елит да разберат Кадафи като мислител и идеолог, а не като лидер на държава”. Този проект, оценен от Monitor на 1,65 милиона долара, така и не се осъществява.
Но един от основните резултати от реализираната про-Кадафи кампания на Monitor Group е повишеното медийно отразяване, което е оценено като „основно позитивно и деликатно спрямо Либийската държава”.
Кой е бил на гости?
Дори Франсис Фукуяма е бил на гости
Няколко известни международни фигури са докарани за среща с Кадафи, включително Ричард Пърл (който тогава е бил съветник на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни), политическият икономист Франсис Фукуяма, Джордж Сорос и един от най-големите международни експерти по проблемите на Близкия изток Бърнард Люис. Сред посетителите се оказват и тримата автори на статии, които споменахме в началото, но още и други личности (кои са те можете да прочетете в документ 3 в края на поста).
Коментирайки дали е взел пари за своята статия, Бенджамин Барбър казва: „Всеки получава пари. Консултантите получават пари също, а на мен ми плащаха Monitor. Плащали са ми доста различни хора - и от Департамента по образование на Ню Джърси. Не виждам проблем в това.”
Нищо лошо в това твърдение на Барбър, но едно е да получаваш средства от собствената си държава, а друго е да получаваш пари за изграждане на даден имидж за държава, която живее 40 години под военен режим.
Въпроси за размисъл
През юли 2007 година българските медицински сестри, обвинени по дело за заразяване със СПИН и други престъпления в Либия, бяха освободени след 8 години в плен на либийската правосъдна система. През 2009 година международния терорист Ел Меграхи беше екстрадиран от Великобритания обратно в държавата си след 20 години, прекарани в затвор на Острова.
И двете събития попадат до известна степен в договорния контракт на Либия с Monitor Group. Дали те са резултат от оказаното влияние от имидж кампанията или премерен и планиран политически ход предстои да стане ясно. Едно е ясно - има някаква връзка.
Документите по случая:
2) Начален екшън план за действие.
подобни статии:
- Колко далеч стига Вашата креативност? [caption id="attachment_1638" align="aligncenter" width="540" caption="How far does your creativity...
- Колко е важно да бъдеш… online! Един разказ за историческите прилики и поуките от тях…...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
А колко струва репутацията на комуникационните специалисти и журналистите, замесени в тази схема?
Както казва един от замесените “Не виждам проблем в това”. Ами да, то не е негов проблем. Може и да не публикуват вече негови материали в медията, но все пак има и други варианти за работа, нали? Все ще се намери добра работа за човек, който работи така “добре”. А и всички правят така. А и никой не казва, че писаното е лъжа - казано е само, че им се плаща, за да го напишат, но може да си е чиста истина, нали?
Ситуацията е много черна и в същото време не толкова неочаквана. Разбира се, че Кадафи ще ползва тази услуга, щом има кой да я предлага. Разбира се, че ще има хора, които да пишат срещу заплащане, когато го правят и за други хора. Когато има търсене, има и предлагане.Явно на никого не му пука за репутацията. Трябва да има причина - каква е тя обаче, не знам.
Нещо, което остана извън фокуса на тази статия (тъй като случая има доста пластове), е оправданието на Джоузеф Най, че не е знаел за скритите помисли на Monitor Group. Т.е. той е бил подведен за истинската цел на неговото посещение. Дали поведението на официалните лица е било режисирано и дали той е на 100% искрен в написаните от него думи след това е друг въпрос. Ако наистина е бил искрен, тогава се появява въпросът дали консултантската фирма е постъпила коректно към този свой партньор. :)
Барбър от своя страна заявява, че го е направил заради вътрешното си убеждение, че това ще доведе до някаква реформа в държавата Либия, а това за него е било нещо добро.
Иначе не бих казал, че кампанията за Кадафи е нещо толкова лошо и отрицателно и трябва да бъде заклеймявана само с тежки думи.
Колкото до репутацията - много от тези лица, които са споменати, са достатъчно противоречиви и имат свои поддръжници и врагове, както и дългогодишна професионална кариера. В този смисъл, причината и стимула за подобно нещо могат да бъдат само две - предизвикателството и парите. :)
Изводите какви са?
Че няма независими експерти!?
И те душа носят,и те семейства хранят,и те плащат високи такси!
За да могат да си го позволят,трябва да могат да плащат много!
/това от гледна точка на експертите/
От друга гледна точка - за да “сготвиш”врага е нужно да притъпиш бдителността му!Хвалиш го,галиш го по посока на косъма ,а през това време му подготвяш въоръжената опозиция и - о изненада!Как сбъркахме в оценката!
Кой знае къде зимуват раците…?!
Мога ли да направя уговорката, че независимият е такъв, докато не се разбере кой му плаща. Тук е мястото за “етичен кодекс на независимия експерт”.
Ренета,
имате ли някакви предложения за съдържание на този етичен кодекс? Иначе съм напълно съгласен с твърдението от първото ви изречение. :)