Като преподавател в CIPR и практик с дългогодишен опит, вярвате ли, че професионалното обучение е от ключово значение за ПР специалистите?
Всеки, който проявява сериозно отношение към работата и кариерното си развитие в сферата на ПР, би трябвало да има ясно разбиране за най-добрите практики в тази област. Обучението за придобиване на професионална квалификация е един от начините да развиете умения за анализ и добро разбиране на високите професионални стандарти.
Кои са отличителните черти на доброто ПР образование?
За да могат специалистите да бъдат близък съветник на организационните ръководители, те трябва да бъдат уверени в своите професионални препоръки. Това умение идва от способността да защитят избрания подход на работа с неоспорими аргументи, а не като се позовават единствено на инстинкт или опит.
Смятате ли, че ПР образованието успява да бъде в крак с професионалната практика? Въпросът ни е свързан с развитието на социалните медии и начина, по който те са застъпени в ПР курсовете.
В много отношения социалните медии използват същите ключови умения, които са в основата на всяка ПР практика. Имам предвид умения като управление на репутация, създаване на условия за диалог с ключови групи, изпълнение на добре таргетирани кампании, мониторинг на общественото мнение. Това, което ги прави различни, е самата природа на този вид инструментариум, начините на анализ, скоростта и покритието на оналйн медиите. ПР образованието може да помогне за развитието на подходяща стратегия за работа със социалните медии за нуждите на една организация, да спомогне за осъзнаването на важността от прилагане на план за управление на кризи, както и други умения в новата среда. Онези курсове, обаче, които ти показват как да се регистрираш в Twitter, да качиш видео в YouTube или да използваш блогове, не ти дават нищо повече освен технически познания, които се научават наистина бързо. Попитайте всеки 10 годишен хлапак.
В Apeiron Academy следим вашия блог Greenbanana и бяхме провокирани от една скорошна дискусия за смъртта на пресрилийза. Смятате ли, че пресинформацията в сегашния й вид ще съществува и след…да кажем, 10 години? Или прессъобщението ще бъде заместено от нов ПР инструмент, по-интерактивен и носещ повече информация?
Традиционният пресрилийз се появява в началото на 20 в. като помощен инструмент на компаниите за разпространяване на информация до вестниците, когато технологията на печатане е изисквала всяка буква да бъде поставяна отделно. Вярвам, че и днес е важно да се предоставя точна и достоверна информация на обществото посредством медиите. Механизмът, по който това се случва днес, обаче, е много променен, отчитайки факта, че медиите вече са с график 24/7 и използват дигитални технологии.
Противник съм на практиката да се изпращат прессъобщения, в които няма реална новина, а самоцелно се търси безплатна реклама. Това по обясними причини доведе до липса на доверие в съдържанието на вестниците, а възприемането на прессъобщенията като опит за безплатна реклама влоши взаимоотношенията между ПР специалисти и журналисти. Изграждането на добри контакти и връзки е в основата на добрия ПР и няма значение как ще се постига това - чрез пресинформация, бърз мейл, телефонно обаждане или дори чрез използването на Тwitter. Съществува и аргументът, че онлайн съобщенията трябва да използват максимално потенциала за интегриране на мултимедийни канали и линкове. Разбира се, на никого няма да навреди умението да се адаптира традицонната структура на прессъобщението с цел то да стане по-интерактивно.
В България ПР професията има проблеми със своята идентичност поради много причини. Освен това, в българския език няма адекватно наименование на професията. Apeiron Academy ще провокира професионална дискусия сред ПР специалистите в България, като постави на обсъждане въпроса: кое е най-доброто опредление за това, с което ПР специалистите се занимават в днешно време. Има ли във Великобритания сходен проблем?
Тази тема се обсъжда често, а като алтернативни имена са се предлагали възможности от специалист „управление на репутацията” до специалист „корпоративни комуникации”. Аз харесвам името „public relations”, защото то обхваща всички по-значими проявления на професията - подпомагане на организациите да изграждат взаимоотношения с ключови групи (това са тези групи, които са засегнати или оказват влияние върху работата на една организация за постигане на нейните цели). Един от проблемите, свързан с опитите за промяна на името на професията заради порочни практики е, че докато тези лоши примери на работа не се променят, каквото и ново име да получи професията, то отново ще придобие лош имидж. Моето мнение е, че тези, които не са истински професионалисти или използват манипулация, пропаганда или преследват публичност, трябва да бъдат наричани рекламни агенти или пресагенти.
Голяма част от времето си посвещавате на управлението на комуникациите на автомобилната индустрия във Великобритания. Какво има да сподели този ПР сектор с колегите си от другите области?
ПР специалистите от автомобилната индустрия във Великобритания са високо уважавани заради тяхното умение да предоставят на журналистите наистина това, от което те се нуждаят. Очевидно е, че сложната икономическа ситуация създаде много трудности пред ПР специалистите в индустрията. Бюджетите бяха намалени, но това беше разпознато като възможност да бъдат редуцирани някои от излишните разходи, като например финансирането на пътувания на журналисти из цял свят, покриване на разходи за престоя им в скъпи хотели, само за да изпробват нови модели автомобили за няколко часа. Същевременно, икономиката постави по-остро въпроса за необходимостта от инвестиции в алтернативни технологии, като по този начин екологичните теми и социалната отговорност продължават да бъдат важна част от работата на ПР специалистите в индустрията. Това е доказателство за това, че дори и в трудни времена не можем да си позволим да спрем да отчитаме и планираме бъдещите нужди на бизнеса и обществото. Накрая, бих искала да подчертая добрите умения, които специалистите в бранша, демонстрираха в управлението на кризи - особено в свят, в който решенията на компаниите-майки, взети в централите им в Япония или Америка, се появяваха почти мигновенно онлайн. Умението да продължиш да вършиш работата си на комуникационен специалист професионално, дори когато не си сигурен за собственото си работно място, е белег за истински професионализъм от страна на ПР експерта.
- - - - -
*Хедър Яксли е ПР специалист от Великобритания с богат практически и теоретичен опит. Тя е преподавател в квалификационните програми на CIPR в Apeiron Academy. Повече за Хедър можете да научите тук.
подобни статии:
- Последно: Ще споменете ли марката ми в медията или няма? [caption id="attachment_3562" align="alignright" width="300" caption="Снимка: Адриана Василева"][/caption] В рамките...
- 3D прессъобщението – за и против [caption id="attachment_1246" align="alignright" width="272" caption="Стандартно изображение, превърнато от 2D...
- Майк Рам: Блогърът цени персонализираната информация, която предлага полза за неговите читатели Майк Рам - активен участник в българското блог-пространство от 2007...
- Южна Африка 2010 – социалният феномен, който няма да подмине никого Хората, които не гледат футбол, често се чудят как...
- Джон Палузък: През последните десетилетия пъблик рилейшънс (ПиаР) показва голяма гъвкавост по отношение на промените в обществото Интервюто с Джон Палузък, председател на Глобалния Алианс за...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
