Професията пъблик рилейшънс (в съкращение на нашия бог използваме ПР/PR) в България напредва с валсова стъпка към осъществяване на вменените й по дефиниция функции. Метафората с танца ми изглежда най-подходяща за изводите от изследването, което правих сред български ПР-специалисти в края на миналата 2007 година за целите на дипломния си проект като студент в курса за ПР Диплома на Chartered Institute of Public Relations.
Целта на изследването беше да установи мениджърски или изпълнителски позиции заемат ПР-те и как виждат функциите си в своите организации. Темата ми се стори важна, тъй като в България все още са малко тези, които осъзнават стратегическата роля на ПР и това, което той може да прави за една организация.
Много колеги помогнаха за това изследване. Социологическата анкета попълниха 59 представители на професията от различни организации от частния и държавния сектор (тя беше разпратена до над 500 души).
Две напред…
Най-общото ми усещане като погледнах обработените резултати беше, че има място за оптимизъм – близо 60 процента от отговорилите възприемат себе си като специалисти с ръководни функции в управлението на комуникациите на своята организация или за своя клиент. По-високата позиция на ПР функцията във фирмената йерархия помага на специалиста да си върши добре работата, стига разбира се да има нужните знания за това. В тази връзка, според анкетата, 2/3 от участниците казват, че са учили или специализирали под някаква форма ПР.
Радостен факт е, че повечето ПР-и смятат себе си за професионални комуникатори, които улесняват диалога на своите организации или клиенти с външния свят, въпреки че в общественото съзнание ПР-специалистът все още е определян като „ведомствен журналист”. Има и друга положителна тенденция, която, струва ми се, е най-радващата от всички и тя е, че повечето анкетирани посочват, че правят изследвания преди и след разработването на комуникационни програми. Ако в зората на професията това беше излишен лукс, сега българските комуникатори осъзнават, че за да са ефективни трябва да познават добре публиките си, ситуацията, клиента или организацията, за които работят, а и много други детайли, които са част от добрия ПР анализ. Спорно е доколко клиентът или работодателят е готов да задели средства и време за добро проучване, но именно това е една от важните мисии на професионалистите в ПР сектора, която е на дневен ред – да показват и доказват предимствата на този стратегически подход.
Едно назад…
Наред с хубавите и положителните тенденции се вижда обаче, че мнозинството от българските ПР-специалисти правят своите проучвания с една главна цел – да могат успешно да променят и влияят върху обществените нагласи, или казано с други думи да ги манипулират в интерес на клиента или организацията си. Същевременно, по-малко от половината анкетирани заявяват, че са правили опит да разберат колко успешно тече комуникацията между техните организации и значимите публики, дали се разбират взаимно, дали съществува доверие между двете страни. Под 50 процента са и тези, които посочват, че техните организации са правили поне една отстъпка под външен натиск.
Разбира се, няма нищо по-естествено от това ПР- специалистите да се стремят към изграждането на позитивен имидж за своите компании. Проблемът е дали наистина българските професионални комуникатори вярват в силата на пълнокръвния диалог, или подобно на политиците предпочитат популистки лозунги, които може и да имат краткотраен (предизборен) ефект, но скоро след това балонът се пука. Най-лошото последствие от това е задълго изгубеното желание за комуникация поне от едната страна.
* Пълното изследване на Галена Иванова можете да видите тук. http://www.apeironcommunication.com/who_we_are/news12.html
подобни статии:
- Дни на креативността – едно различно събитие Измина така наречения „минимум” на дните след събитие, в...
- ПР и спорт на високо равнище – едно неразделно понятие Нуждата Все по-голямата комерсиализация на спорта и превръщането на...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
