За това Какво се крие зад блясъка на едно специално събитие, Какви са слабостите и кошмарите на мениджърите събития, разговаряме с двама PRофесионални комуникатори, зад гърба на които са десетки специални събития.
Едно интервю за Apeiron Blog с Росен Поцков и Нели Бенова.
Управлението на събития е…
Росен Поцков: изтощително упражнение по концентриране на вниманието за дълги периоди от време и постоянни усилия поне да не избухват престрелки (словесни и други) между различните и често разнородни заинтересувани страни.
Нели Бенова: много отговорна и доста тежка работа. Последното не означава непременно вдигане на тежести, но и не изключва дори това. Зад „лицето“, което гостите виждат в рамките на час или няколко часа, т.е. самото събитие, стоят дълъг списък от дейности, жонглиране между обвързани страни и в общия случай – надбягване с времето.
Кой е любимият ви момент от процеса по управление на едно специално събитие…
Р.П.: когато събитието започне и нищо не може да го спре при всичките му несъвършенства и притеснения (изключваме форсмажорни обстоятелства като земетресения и подобни).
Н.Б.: За мен са два. Единият е свързан с началото – раждането на идеите, изборът на една от тях, моделирането на концепцията. Другият е мигът преди финалното изречение или последната сцена в сценария. Тогава всичко е почти изминало (по план) и адреналинът е все още високо. Не обичам момента след събитието. Тогава идва някакво усещане за пустота. Това си е мое, лично усещане.
Можете ли да споделите поне един гаф по време на Ваше събитие?
Р.П.: При организиране на винена дегустация за място на събитието бяхме избрали къща-музей в София, която по разбираеми причини не осигуряваше кетъринг услуги. Наехме фирма за доставка на практически всичко с изключение на вината от съответната българска изба – големи кръгли маси за настаняване на гостите, покривки, чаши за дегустацията, чинии, хапки и т.н. Колегите от кетъринга пристигнаха половин час след обявения час за начало – имало задръствания, дъжд, шофьорът преживявал труден период… Наложи се да помолим нашите гости да помогнат със сглобяване на масите, разпределяне на хапките по чиниите, наливане на вино в чашите, психотерапевтична сесия с шофьора… През този има-няма час закъснение, ние като организатори пихме успокоителни, пяхме песни за поддържане на духа и гълтахме жив огън (всъщност запалихме ароматизиращи пръчици). Разделихме се като приятели…
Н.Б.: Ще споделя два. Първият е гаф в буквалния смисъл и е от събитие на най-високо ниво за дипломатическия корпус и топ държавници в България. Мястото бе зала България. Гафът – по време на концерта падаха знамена на страните-членки на Европейския съюз, залепени върху дървената конструкция на органа. Причината: подизпълнителят не бе осигурил адекватен начин за позициониране на знамената, въпреки изискването за намиране на такова решение, съобразено с особеностите на залата. Това е един от моментите, в които исках да потъна в земята от ужас! Вторият случай е пример за трудност, която можеше да доведе до гаф, ако не бе преодоляна навреме. Място на събитието бе новооткритият по това време увеселителен парк Sofia Land. Един от главните герои в сценария ми бе кон, който заедно с героите от компютърна игра бяха кулминацията в сюжета на събитието. Минути преди началото дойде мениджър от парка, който заяви: „Без кон! Подковите му ще повредят венецианската мозайка!“. Оставям настрани факта, че сценарий на събитието бе представен много преди това, проблемът беше там и в този момент. Конят изигра ролята си, „обут“ в калцуни – решението, което заедно със собственика му намерихме за минути.
Имате ли си фаворит в списъка на източниците на проблеми за събитие?
Р.П.: Твърдо №1 е “Закъснение или неявяване на подизпълнители”, обикновено нямаш време да реагираш адекватно, импровизацията, дори и сполучлива, винаги си личи.
Н.Б.: Моят фаворит е озвучаването. И на най-добрите събития звукът може да прекъсне, уредбата да гръмне или техническото лице да е някъде другаде, но не и на пулта, когато е критично важно действието му на мига.
Имате ли съвети към колегите, които тепърва правят първи стъпки в управлението на събития?
Р.П.: Търпение, внимание към малките детайли, разбиране и приемане на общите ни човешки слабости (макар някои зли езици да твърдят, че “перфектният” събитиен мениджър трябва да е поне маниакално-депресивен диктатор с мания за величие :-)
Н.Б.: Да развиват праговете си на креативност и на търпение. Да усъвършенстват уменията си за управление на събития постоянно и да не забравят, че сред тях е и това – да предвиждат потенциалните проблеми, които могат да се превърнат в гаф.
Ако темата е приоритетна за вас и искате да научите повече, вижте програмата на предстоящия тренинг Управление на събития в Apeiron Academy.
подобни статии:
- Интервю с експертa по Събитиен мениджмънт - Росен Поцков “Доброто планиране определя в голяма степен успеха на една проява…”...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
