Явор Гърдев е едно от нашумелите имена на българската културна сцена в последно време. Непознат за широката маса със своята успешна театрална кариера, преди близо половин година неговият филм „Дзифт” става най-гледаната българска кинолента в последните 20 години почти веднага след излизането си. В последствие печели много престижни световни награди.
„Изведнъж се заговаря за твореца Явор Гърдев изкючително много. И с право. Защото той е човекът, който успява да постави на дневен ред културния дебат за стойността на българското изкуство и да прикани българските зрители отново да влязат в салоните, за да гледат родна продукция. А такова събитие наистина е революционно. И може да бъде осъществено само от един изключителен комуникатор.”, споделя за своя съименник журналистът Явор Дачков в своето експозе преди началото на срещата ни.
Не след дълго осъзнаваме, че изборът ни да поканим твореца Явор Гърдев за гост на второто издание на нашата инициатива „Срещи с Добри комуникатори” е напълно оправдано. И макар да не го познавахме изобщо като човек извън неговото изкуство, екипът на Apeiron остана очарован от личността Гърдев. Напълно разбиваща клишетата за това, че режисьорите се интересуват единствено и само от своята работа.
Представяме ви откъси от неговите размисли на тема кино, изкуство и комуникация.
- - - - - - - - - -
За комуникацията…
Мога да се занимавам само с неща, които изискват комуникация с други хора или се осъществяват посредством комуникация с други хора. А успешната комуникация е условие професията ми да има смисъл.
За ключа към успеха да комуникираш посланието на свой продукт…
Смятам, че най-важното е да доведеш до знанието на хората нещо, което го има. В България се забелязва един феномен на хората „въздух под налягане” - известни с това, че са известни. Рано или късно обаче те се изчерпват за публиката. Защото комуникацията за мен не се изчерпва с нейния повод, а с нейната причина, нейния смисъл.
Доказано е, че в комуникацията потребностите на публиките се явяват там, където е привлечено нейното внимание. Но то не се привлича посредством молба, а чрез мистерия или събитие. Аз разсъждавам така - нищо повтарящо се не ни забавлява дълго време.
Творецът не трябва да разсъждава като медиите - да влиза в някои предварително установени рамки с цел комерсиален ефект и сливане с претенциите на публиките. Творецът не трябва да мисли за критиката преди да пристъпи към действие, той трябва да деблокира механизмите на публичното влияние. Защото ако той си сложи бариера, тя ще доведе до незабележимост в резултат на пълната незначителност на това, което е направил.
За мен скандалът не е смислен ПР ход за едно произведение. Произведението има стойност, когато само по себе си съдържа някаква полемика, отговаряща на даден актуален обществен дебат или творецът залага на своя интуиция за такава полемика в бъдеще.
За медиите и тяхната роля в комуникирането на изкуството…
Медийната среда така е объркала представите на публиката, че тя вече не разчита на художествените преценки на пресата. Тя разчита основно на техниката „уста на уста”. Когато има много мнения за едно произведение, положителни и отрицателни, това е истинската и успешна ПР кампания за един филм, театрално представление или книга в България. Ако продукт сам по себе си не съществува, рекламата или изкуственият медиен шум не може да повлияе на аудиторията, особено в скептична към рекламата и подобни послания среда.
Изкуство или техника е добрата комуникация?
За мен е изкуство, защото техниката за довеждане до знанието би трябвало да я имат всички, които се представят за комуникатори - би трябвало това да е фундаментално. Да вземем например рекламата. Всички искат да бъдат креативни, но когато се стигне до реализация на идеята, в повечето случаи се стига до една форма, която е много елементарна. Но в рекламната професия има една част от работата, която се състои в инвестиция в реклами за фестивали - за престиж. Това значи, че професията се опитва да превърне рекламистите от технолози на комуникацията, в артисти. Някои от произведените реклами след това излизат оттам и остават дълго в съзнанието на хората. Самите рекламисти искат работата им да се превърне в изкуство, защото търсят смисъла в нея. А той трудно се намира извън изкуството.
Да бъдеш демоде…?
Не може да си позволиш да си демоде - нито в комуникацията, нито в работата си. Няма произведение, което критиците много да са харесали, а хората не.
Разликите между социалните общности са много силно културни, а не толкова имуществени. Модите са обвързани с духа на времето. Ако хората определят нещо като преживяно, значи то е демоде. Разбира се, за някои хора съществува консервативното разбиране, че нещо трябва да е същото както първия път, когато са го видели. Консерватизмът за мен е идеология, която заплашва света с разруха.
Мистерията в комуникацията и грешките на ПРите…
В много общества, включително и в България, има двойствен стандарт. Той се базира на възпитано усещане какво трябва да се показва и кое трябва да си остане в личното пространство. Важно е публично да не пристъпиш нормата. Това е една от грешките на българския ПР - как някой да бъде разказан на публиката.
Моралът в комуникацията в България не е производно на схващане за единно присъствие, а на въпрос на разпределение на публичното и личното присъствие.
Ако бях PR, бих заложил на техниката на контра-ПР - техниката на истината, защото ще съм различен. Но отново няма да мога да контролирам интерпретациите. И отново се връщам на темата за значението на твореца. Ако не се опитвам да бъда различен, а просто всички да ме обичат, как въобще да съм?
За медиите в България
Преди вярвах, че медиите не могат да интерпретират грешно факти. За жалост медиите нямат фактологическа коректност. Въпреки това аз сам избрах да си говоря с медиите, докато много творци отказват подобно нещо. Аз не се страхувам от интерпретациите. Когато в дадена статия доказуемите факти са налице, аз съм доволен. Оттук нататък не ме интересува останалото…
… В чужбина има формални граници на надеждността, но търпиш санкции ако ги престъпиш. В чужбина медиите са доверие. Българските медии имат техниката на „лекото финтиране на факта”. Пише се правдоподобно. И за някакви цели - най-често дискредитиране. Разликата между нашите и чуждите медии е, че тук, ако стане някакъв гаф, следваща операция по опровержение е безсмислена, защото на никой няма да му пука.
Манипулация ли е комуникацията?
Комуникацията винаги е манипулация. В комуникацията всеки иска да бъде някой. И създаваш представа за себе си като някой. Аз съм искрен. В общество като нашето, където всеки си мисли, че другият има задни мисли, голям брой хора са подложени на конспиративни мании. Когато живееш в подобно общество, скоро осъзнаваш че си невъзможен и често ставаш просто още един от останалите. Достигаш нивото в един момент да се срещнеш с някого и той като каже „Здрасти, как си?”, ти да му отговориш „Защо, какво ми е?”. Следващия ми филм искам да посветя на конспиративните мании, защото виждам много материал в тази тема…
няма подобни статии:
Бях на срещата и беше вълнуваща :) Това, което ме провокира е изказването на Явор Гърдев, че не скандалът, а умението да отключиш обществена полемика превръща едно произвидение в стойностно. Ще си позволя да “открадна” тази мисъл за целите на ПР и публичното присъствие. Защото тук виждам приликата между нашата работа (на ПР-ите) и тази на режисьора. А именно - умението да влезеш в публичното пространство, но не като го занимаваш със сензации и скандали, а като му предложиш реален дебат по значими за него теми.