Каквото образованието, такива и квалифицираните кадри…
Страшното е, че все повече кризата му потъва и се закотвя в дебрите на архаичното и все по-изкуфялото. И не говоря само за база и материални условия. Говоря за преподаватели – „квалифицирани” специалисти в дадена област. Със замръзнал часовник между 85 и 90 година на 20 век, живеейки на светлинни години от живота на своите студенти, възпитаниците, които трябва да приемат всичката мъдрост и полезни съвети, които могат да им бъдат дадена от тези същите.
Имаше един слоган на една политическа сила гласяш „С опита на старите и дързостта на младите към прогрес”. В бързопроменливия пазар на стоки и услуги и в сегашната ситуация на свободна мобилност и възможност за предаване и обмяна на информация за секунди на хиляди километри един от друг, „старите” в университети преживяват благодарение на своята натрупана репутация. За което може би не би могло да се води спор от гледна точка на успехи. Ала те са от времето на Великите географски открития…А тогава характеристиките на битието бяха коренно различни.
Кризата на образованието започва от кризата на личността. Проблемите на тези преподаватели е една от причините образованието да е толкова окаяно. Аз бих нарекал тези професори, доценти и отчаяни асистенти „призраци” – призраците на времето, в което са живели и са умрели. Времето, в което са учели и са поели знанията до ръба, до който на Партията й е било потребно. И те са се чувствали щастливи от този факт. Две десетилетия по-късно никой не е щастлив – нито те (остарели и все по-неадекватни на житейската обстановка), нито техните студенти, които трябва да им слушат предсмъртните брътвежи.
Но най-смешното е критериите на тези преподаватели – те са плаващите променливи на уродливата им същност, която хвърля в потрес студентите. Селективното „поощрение” да се усъвършенстваш е забележителна причина да бъдеш скъсан на изпит. Желанието да се изтъкнеш, че знаеш нещо извън материята, при това модерно – какъв жалък опит за демонстрация на качества! Непапагалстване – защо изобщо трябва да слушам некомпетентните ти размисли, щом не са изградени на базата на план-конспекта?
Едни студенти са умни, но могат повече. Други са се справили зле, но те толкова си могат. Трети пък знаят, но какво от това! С тях ще се срещнем на поправителната сесия – за да вземем своите 150 лева за „проверка” на същите въпроси, но този път студентът ще се е справил със сигурност по-добре, защото е видял, че не става става само учене, а трябва и акъл. Акълът чисто и просто да изпише буквичка по буквичка написаното в учебниците, защото гледните точки в науката се свеждат до формулата „какво е искал да каже автора”.
Тези критерии убиват образованието, а „призраците” стават за смях пред самите себе си заради самите себе си. Разсъдъкът им вече е дотам прескочил предела на „нормалното”, че те самите говорят без да си вярват или по-скоро ужасно си вярват, че времето им не е изтекло. Напротив!
Времето ви изтече! Не смятам, че трябва да чакаме и биологичната ви смърт, за да освободите пътя за някой по-талантлив и по-модерен. Защото с вашето бавно и тотално дезинтегриране, се разпада и последната амбиция и очакване на студентите да получат поне частичка от това, за което си плащат в университета; изгасва и последната свещ на и без това отъмнялата пътека на българското образование; загива и българският трудов пазар.
няма подобни статии: