В днешно време публични фигури и институции предпочитат сянката на медийните прожектори, а не светлините им. Нежеланието на държавни фигури с различен административен ранг да разкриват иначе публичните си дела е добра илюстрация на твърдението „Няма такова нещо като добра публичност”. Вероятно за тях отказът от “звездомания” има своето логично и лаконично обяснение.
Времето, в което живеем, обаче, е белязано от още една публичност - тази, търсеща да покаже интимните гънки на личния живот. Модерно е певици и други „звезди” от местния шоу елит да прибягват до оръжието на тази публичност, за да влязат в медийния фокус. Ето за такива случаи и ние казваме: Няма такова нещо като добра публичност.
няма подобни статии:
Признавам, че не съм ПР специалист, но съм любопитен към това, с което се занимават хората от тази професия. Заглавието ме провокира да попитам дали нещо не сте се объркали. Не веднъж съм чувал именно от ПР експерти, че няма такова нещо като лоша публичност. Е???
Очаквах подобен коментар. Наиситна, на ПР-ите се приписват подобни твърдения, но мисля, че всеки добър специалист по комуникации би се разграничил от тях. След Анди Уорхол добре знаем, че днес всеки има своите 15 минути слава. Точно, защото в наше време е толкова лесно да се сдобиеш с публичност, тази публичност не трябва да е самоцелна. Чувала съм удивителни истории за съчинени случки и факти само, за да се привлече медийно внимание. За ПР-ите, обаче, смисълът на всеки използван похват, включително и публичността, имат за цел най-вече да изграждат или поддържат доверието. Доверието на клиенти, на обществото в по-широк смисъл, на институциите и други значими групи. Следователно ИМА такова нещо като лоша публичност и тя е тази, която не работи в полза на това доверие. Бягството на политиците от публичност или „голите клипове” на някои местни звезди са лош пример за публичност точно поради тази причина и затова са посочени като илюстрация на твърдението.
Чудех се дали ще си направите труда да ми отговорите и благодаря. И вие признавате, че съчинените истории и измислени факти съществуват в практиката, пък било тя и не вашата, но все пак на някои ПР специалисти. Те не го ли правят също с тази цел - да привличат вниманието и спедователно - да създават доверие? Струва ми се, че целта е една и съща, просто средствата са различни. А ако целта оправдава средствата, какво значение има какви са те?!
Да, лоши примери има. С привличането на внимание върху нечия личност, обаче, не се печели задължително доверие, нали? Печели се популярност, но не и доверие. Това са две различни неща. Публичността, която стъпва на реални постижения и заслуги, е различна от самоцелната, “куха” публичност. А дали целта оправдава средствата - това е дълъг дебат, който се води от много време :) Аз благодаря за интереса към темата.