Мнозина твърдят, че в съвременната социология някогашното романтично проучване на общественото мнение е почти на изчезване. Причината - никой от водещите теоретични модели в най-близкото дисциплинарно подполе (политическа социология) понастоящем не разполагат с достатъчно свобода за разглеждане на общественото мнение като възможен фактор при формирането или взаимодействието с ключова политики или политически резултати в демократичните системи.
В подкрепа на това твърдение дойде и новината в началото на август от председателят на парламента Михаил Миков, че Националният център за изучаване на общественото мнение ще бъде закрит, тъй като „има достатъчно частни агенции, които да изследват рейтинга на властта”. Друг аргумент за закриването беше, че „в този си вид държавната социологическа агенция е изчерпала историческата си роля” и парламентът няма нужда от нея”.
Резултатът към момента - социолозите се дигат на бунт, пишат декларации в подкрепа, а бившата шефка на Агенцията Лидия Йорданова обяви, че ще съди Миков.
В своя защита Йорданова още заяви, че „НЦИОМ не може да бъде заместена от частните агенции, тъй като изследванията, които прави, ще са скъпи за тях” и „вижда политически мотиви в намерението за закриване на социологическия център“.
В общ план, НЦИОМ има поне няколко комуникационни проблема
• НЦИОМ нямаше самостоятелен уебсайт и качваше единични бройки от проучванията си на сайта на парламента;
• Резултатите от изследванията се разпространяваха “под формата на бюлетин” до „всички адресати на НЦИОМ”, което е един крайно неефективен модел;
• Изследванията не бяха публични (освен ако поръчителят не пожелае друго) и служеха на държавния апарат или външен възложител за неясни цели;
• Изследванията нямаха финансов отчет и не се знаеше кой ги поръчва, колко струват и кой ги плаща;
• Корупционните схеми и нарушенията.
От другата страна на тези факти стои откровенният политически реваншизъм на новия кабинет заради последното оповестено изследване на Центъра. То беше направено в началото на август и демонстрира обществената подкрепа на протестите (около 60% от българските граждани) и временната картина на електоралните нагласи, в която управляващата партия/коалиция е с все по-ниско доверие. Тези резултати съвсем иронично може би ще се окажат последните констатирани за неговата почти 25 годишна история.
И тук се появява логичният въпрос:
Защо България има нужда от агенция, която е под държавен, съответно (под една или друга форма) под публичен контрол и няма интерес да изкривява резултатите от проучванията?
Това е нещо като риторичен въпрос. Очевидно наличието на НЦИОМ пречеше на развихрянето на пазарните отношения.
Което е жалко, защото все повече забива изследванията на обществено мнение в един порочен търг на интереси.
И все пак…
Според полският социолог Павло Билак ефективността на манипулирането чрез социология в политиката не е толкова високо. Причината е, че ако много изследвания изразяват подкрепа за дадено събитие/политик и т.н., хората са по-склонни да не повярват в него. Според него е любопитна тенденцията в бившите социалистически републики да не се гласува на всяка цена за партии, които са на ръба да прехвърлят процента за влизане в парламента. Много по-голяма мобилизация гласоподавателите имали ако се говорило, че дадена сила ще вземе 5-7%.
Разбира се, има абсолютно противоположни мнения. Според Виктор Пашченко социологията е точна наука и ако започва да манипулира извадките или методологията, по която се задават въпросите, вече не е наука, а свободни съчинения.
Отворен финал
Съдници много. Емоционални реакции също. Но нищо в света не е по-лесно от това да забраниш, закриеш, отречеш и премахнеш нещо, вместо да се опиташ да решиш проблемите му.
НЦИОМ със сигурност има своята роля в демократичната политическа система в България - дали чрез преструктуриране, по-голяма прозрачност или нов модел на управление.
Отделно, по-голяма част от прогнозите за изборите на социолозите тази година си приличаха и бяха близко до истината и финалните резултати на изборите. Разминавания имаше само в по-радикалните идеи. Което е още едно доказателство, че спазването на благоприличие в обществото няма нищо общо с искреността - една друга въздълга тема…
Междувременно Кабинетът ще e добре да е попрочел нещо за кризисни комуникации в почивните си седмици. Но едва ли… :)
няма подобни статии: