В последно време много хора се опитват да изобличат медиите, оплювайки ги и говорейки против системата, която самите те създаваха в продължение на дълги години. (пресен пример тук)
От друга страна, от няколко седмици сме свидетели как по всевъзможни електронни медии се появяват едни морални анализатори на медийната система.
Всеки път обаче тези анализатори се оказват едни познати лица, част от тази система, които говорят за това как нещата са ужасно зле и съдържанието на медиите лошо, но реално те не правят нищо, за да променят статуквото.
It wasn't me.
Тогава, какъв е смисълът от цялото това действие при положение, че на много хора започва да им се струва, че дори и подобен тип дискусии е само част от така скучните коментарни предавания по телевизиите?
Една от темите, за които медийните анализатори се хващат, е присъствието на почти буквално копирани прессъобщения и „сянката на ПР индустрията” върху медийното съдържание. Тук основно се визират печатните медии и тяхната немощ да запълнят страниците си с качествено съдържание, както и отделно натиска, който се упражнява върху медиите.
Много силно се съмняваме, че някой корпоративен ПР отдел оказва какъвто и да е натиск върху медиите. В повечето случаи, когато създават медийно съдържание, медиите се доверяват на интуицията си за важност на новината, а не я публикуват просто така.
Въпросът тук опира по скоро до начина, по който медията избира да представи корпоративното съобщение. Това, че някой копира прессъобщението „от-до” в никакъв случай не е по вина на ПР специалиста, на когото част от работата е да поднесе синтезирано тази информация до медиите. И между другото, той даже е щастлив, когато информацията му се появи едно към едно.
На другият полюс обаче е Читателят и за него нещата стоят по друг начин. Все по-често при сблъсъка си с медиен продукт той днес казва „Още една скрита реклама”, „Пак ПР истории” и „Не измислиха ли нещо друго”.
Преди няколко месеца един млад британец на име Том Скот, който има афинитет към забавните и необичайни неща (през 2008 г. дори получава награда за креативност за своето предаване Technical Difficulties), изпъкна със собствена кампания свързана пряко с проблемите на днешната журналистика (оказва се, че нашият феномен не е изцяло български, както се казва). Накратко, г-н Скот определя поведението на медиите като двулично по отношение на съдържанието.
„Както медиите ни предупреждават за секс, насилие и вулгарен език, така и при четенето на вестници трябва да има някаква предупредителна система, която да ни държи нащрек за слаба журналистика или невярно съдържание,” казва Том.
За заклеймяване на лошите практики Том създава стикери, които започва да лепи на безплатните вестници в Лондонското метро. Инициативата днес има много силни поддръжници и ежедневно вестниците в метрото стават обект на „стикер-терористи”.
Какви са разновидностите от етикети можете да видите на снимката по-долу. С радост установихме, че те са преведени на български от Спасимир Динев, затова ви ги предоставяме в този им вид.
Само като се замислим каква шарения от стикери ще стане ако решим да направим „анализ” на един стандартен всекидневник в България...
Стикери, стикери, ама…
ПР специалистите не трябва да се притесняват от това да виждат информация за свои клиенти в медиите, стига тя да е издържана фактологически и да е вярна.
Както вече споменахме, вината за вида, в който се появява информацията в медиите, до голяма степен не е на ПР специалиста.
Ако информацията е заклеймената като copy-paste, като работещи от другата страна на барикадата, ние освен стикера за „публикуван прес релийз дума по дума”, бихме добавили и още два:
Същото важи и за обвиненията за „статистиките” и „предоставянето на информацията едностранно/предубедено”.
И така нататък, и така нататък…
Ако ще обвиняваме ПР специалистите толкова за съдържанието в българските медии и ще слагаме етикети, защо на всяка публикувана статия с информация от ПР съобщение, журналистическата гилдия просто не добави под линия изречението: „Статията е плод на ПР специалистите, а не на журналистически поглед и изследване на ситуацията”?
подобни статии:
- Цензура - изберете вие Има една дефиниция за обществено мнение. Тя гласи...
- Лятно затишие или безвремие? Избирате вие. Обикновено летните планове включват приятни плановe за море, планина,...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Привет,
Каква всъщност е тезата на този текст?
Какво е конкретното предложение за промяна, ако виждате нужда от такава?
Здравейте, Аника!
Тезата на поста е очевидна - да защити ПР гилдията от обвиненията, че едва ли не тя е виновна за качеството на българските медии.
Промяната може да започне от това повечето прессъобщения и журналистически твърдения като цяло да не се вземат за даденост, а да се подходи малко по-аналитично и задълбочено към твърденията в един прес текст. В момента в българската преса има голям процент непотвърдени корпоративни новини, а това отключва възможност за голяма спекула.
Когато журналистите започнат да черпят информация не само от прессъобщението за една компания, тогава наистина може да се постигне обективност, пък и самата аудитория да остане доволна.
Двузначност на фактите винаги ще има - не е хубаво да се поставят стикери обаче на информация, която на пръв поглед изглежда “вредна” за читателите, а всъщност има своята конкретна цел.
Основните коментари на анализаторите са, че медиите не изпълнават изначалната си функция - да са конструктивно критични. Нещо, с което почти всички сме съгласни. Лично аз обаче никъде не видях нападка срещу ПР гилдията. Нападките са срещу журналистиката. Нападките са и срещу конкретен тип дейност, основно политическа. Тя обаче често не е причинена от ПР хора, а от политически лица.
Политическият ПР далеч не е единствената дейност на ПР гилдията и в този смисъл се опитвах да разбера защо защитавате нещо, което не е нападнато.
Иначе, причините за състоянието на българските медии са комплексни. По повод предложения стикер “журналистът не разбира темата, за която пише”, изказвам истинско съболезнование към журналистите, които покриват повече от 3 ресора (все по-често срещано явление). В този смисъл е налице ресурсен проблем. Нещо като ПР агенция, която получава брийф за годишна ПР програма, която трябва да разпише за 3 дни :/
“Сянката на ПР индустрията” - това конкретен цитат ли е?
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Аника,
ако разгледате статиите и коментарите ни по теми свързани с прилагането на ПР тактики и поведението на комуникационните специалисти със сигурност ще откриете доста критики свързани с тях. Ето един от многото примери за това: http://bit.ly/dvLVpL
Ако изхождате само от настоящия пост за отношението ни към развитието и прилагането на ПР професията това не е видно, защото просто не е в контекста на коментара. Трябва да знаете, че никога досега не сме спестявали критики за едната или другата страна.
Цитатът е взет от дискусия в сутрешния блок на ТВ7. Тъй като не разполагаме с видеоматериала и права върху него, а и никъде в интернет не е оставен за свободно гледане, е оставен в кавички.
Що се отнася до ресурса време - нещата са комплексни. Журналистите се отчитат на отговорните им редактори за свършената работа (както е и в много други сфери на работа). Щом за тези редактори е ОК голяма част от материалите да са поднесени във вида, в който са в момента, проблема не е в експертни персонал (обикновения журналист). Тук куца модела и за това не са виновни определено ПР специалистите.
Конкретно за защитата на нещо, което не е нападнато - стикерите са достатъчно обидни според мен, за да се посвети коментар на тях в контекста на медийната дискусия от последния месец.