Не е ли време за нещо ново?
Световният новинарски канал BBC излъчва истории, които се фокусират върху аспектите от живота в градове и държави навсякъде по света. Това, което изглежда обикновено и познато за хората, които живеят там, е необикновено за други. Рубриката се нарича Close up. Всеки ден каналът показва нещо любопитно и интересно на своите зрители от отделни точки на света.
Неделя 21.02.2010 г.
Репортажът започва пред столична фолк дискотека. Темата на днешната рубрика се оказва чалгата, или поп-фолка - определен в репортажа като „феномен”. За около 4 минути репортерката се опитва да даде повече информация за музиката и взима гледните точки на „консуматори” и изпълнители на стила.
Нищо ново за нас - така ще кажат повечето българи. И го казват. Показателни са коментарите в новинарски статии из българското интернет пространство.
Всъщност споровете, които предизвиква този стил музика, винаги са били много ожесточени. И винаги посоката, в които завиват, стига до това да се плюе до безразсъдък.
Факт е обаче , че над половината от българското население слуша поп-фолк. Независимо дали на останалата част им харесва или не.
Въпросът обаче е друг - 15 години темата за чалгата и постоянните спорове дали това е пътят, по който трябва да вървим, ни тормозят. И все още някой продължава да задава въпроси „откъде тръгнахме”, „докъде стигнахме”, „кой ни докара дотук”. Т.е. не правим никакви конкретни стъпки за това да се преборим с феномена, който една част от населението заклеймяват така сурово. Не е ли време вместо да се вайкаме, да предприемем някакви конкретни стъпки към това някой наш друг „феномен” да попада повече в полезрението на чуждите очи?
Чалгата се превърна в нарицателно за „безвкусица”, „евтино”, „елементарно” за работата на медиите, политиците. Ние често наричаме слабите ПР тактики също с термина ПР чалга. Все пак след медийните каламбури в последно време отнякъде изплува нарицателното „чалга журналистика”. Не можехме да останем по-назад.
Репутацията на една държава почти инстинктивно се обвързва с икономическото й състояние и международните позиции. В последните години все повече национални правителства се опитват да възстановят отслабващите позиции или негативния облик на своите държави, обръщайки се към различни групи професионални консултанти. Дали обаче една ПР агенция може да спаси държава от лошата й репутация или от неизвестността й? Или да създаде позитивен образ на нещо, което наистина има своите качества, но не е достатъчно популярно. Ние вярваме, че може!
ПР като инструмент
Пресен пример - Китай прибегна до PR консултанти, за да постигне зашеметяващите резултати за репутацията и световния си имидж по време на Летните Олимпийски игри в Пекин 2008.
Данните за 2009 г. също са красноречиви - Аржентина, Русия и Дубай нямат нищо против да се разделят със значителна сума, за да подобрят имиджа си на световната и икономическа сцена. Към средата на миналата година Южна Африка осъзна напълно нуждата от съживяване на международния си имидж в подготовка за Световното Първенство по футбол в страната през 2010г.
Стойността на репутацията на една държава не е много трудно да бъде измерена. Репутацията привлича хора и капитали посредством чуждестранно инвестиране, подпомага търговията, туризма, както и осигурява платформа за политическа и дипломатическа подкрепа. Отделно предизвиква интерес към културното богатство на една страна.
Мощта на комуникацията може да бъде отприщена само ако тя е непосредствено обвързана с поведението на една държава. Но внимание! ПР не може да създаде образ и имидж за нещо, което не отговаря на реалността. Той може да вземе най-добрите качества и умения на хората, но не може да измисли точен сценарий за реакциите.
Докато някой не се опита да направи промяната и не помоли консултантите за помощ, няма и защо да се ядосваме на репортажите по BBC. А по-скоро да обърнем поглед към нещо различно от наложените вече клишета като „чалга”, „родопски одеяла”, „ракия” и т.н. Ние лично се сещаме за поне 5 неща, които много повече заслужават внимание от тези. А вие?
подобни статии:
- Много шум за нищо…пак Красив образ на кризата с боклука Карикатурата на художника Христо...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Реших да започна коментара с твърдението, че имаме много с какво да се гордеем. После пак препрочетох статията и започнах отначало.
Репутацията на една страна се определя от нейните граждани. Каквито гражданите, такава и държавата. Или обратното? Тя, Държавата, не може да съществува от само себе си - ние я изграждаме. И независимо, че повече от половината хора в България слушат чалга, другите не го правят. И наистина има с какво да се гордеем. Но за да се създаде добрия образ на държавата ни навън, е нужно да има взаимна ангажираност от държавата към гражданите и обратното. Когато се разбере, че нещата са взаимозависими, тогава можем да говорим за изграждане на репутация и привлекателен имидж. Но много хора нямата доверие в държавата си, чувстват се излъгани и неоценени. Как да я подкрепят?
Първо да започна с по-общото!
Стана страшно,напоследък, човек да взима отношение по каквито и да било теми в Е-пространството!
От една страна,така наречените Блогъри искат да са четени и коментирани,от друга,ако не алилуйстваш по темата-си,оказва се,хейтър!/Явно много популярен термин,според мен,с не особено добре изяснено значение!/
Та в случая,не съм убеден,ще хейтвам ли,или ще изкажа мнение?!/Който,както иска да го възприема!/
Въпросът за “Чалга-та” винаги е стоял под формата на понятието “Ерзац”! Независимо кога и в каква област.И митологизирането му в областта на музикалните изкуства с нищо не променя фактите./Лично мен Ерзац-а в областта на музиката не ме вълнува особено!/
По-вълнуващо е проявлението на Ерзац-Чалгата в Маркетинга,да речем,на българска почва!Това,че ВВС се забавлява с музикалната тема,по никакъв начин не страда атглийския бизнес,но,че примерно,в България,под формата на маркетинг,някой СЕО-Гамен издевателства над Е-пространството,това вече е притеснително!
“Българското оперно чудо е най-значимото българско събитие на XX век” http://vek.bnt.bg/
Оказва се, че 26,56 % от зрителите на БНТ смятат българското оперно чудо за най-значимото, най-важното и уникално събитие, засягащо съдбата на България и на българите през ХХ век. Което на фона на настоящия материал е учудващо и прекрасно! Макар че не разбирам как може да сравняват събития в такива различни сфери като Военни успехи, Културни събития и Абсурди и куриози (и още 7 други) - но за това ще замълча за момента. А засега да отбележим важното: поне според зрителите на БНТ поп-фолка и чалгата не са нито сред културните, нито сред значимите събития в България през 20 век.
Тази кампания не дава ли добра отправна точка за “различния поглед” към България?
Ето още едно доказателство за позитивни впечатления към България от държавата Нова Зеландия. Далече са, но не достатъчно, за да не оценят.
:)
http://www.youtube.com/watch?v=nHf7kO4lFp4