Алтернативеният плакат на филма
В историята на киното можем да срещнем не един филм, в който някой от главните герои е ПР специалист или се занимава с някаква друга комуникационна дейност. Нека споменем само няколко заглавия като Wag the Dogs, The Queen, Thank you for Smoking, People I Know, Network, Nixon и изключително забавния Absolute Power.
Почти всички от тези филми разказват комуникационна история без да задълбават в детайлите, без да разказват механизма на случване на услугите, без да дават категорични оценки дали нещо е вярно или не от морална гледна точка - дипломатично пързаляйки се по повърхността. Не се осъждат действията, а се представят тяхните последствия и то в позитивна светлина.
Изключение от това прави филмът Thank you for smoking, който проследява професионалното поприще на говорителят на Big Tobacco (термин обединяващ трите най-големи фирми в САЩ за цигари - Philip Morris, Reynolds Americans и Lorillard), който лобира за цигарите, използвайки силни реторични похвати. За разлика от книгата, по която е базирана историята, филмът завършва в много по-позитивна нотка - пълен контрапункт на мрачния финал в оригиналния текст. И макар Thank you for smoking да не е достатъчно „целенасочен”, „дълбок” и самата история да се опитва да засегне прекалено много проблеми за малко време, той е прекрасен пример за мръсната страна на комуникациите и как те се използват, за да се изкриви реалността, да замаскират реалните последствия и да се оневинят големите и силните.
Съвсем между чука и наковалнята се намесва и документалният филм Crude (от „crude oil” - суров петрол) - историята на 30 хиляди жители на амазонската джунгла в Еквадор, които водят съдебна битка с една от шеснайсетте най-големи публични компании в света с годишен оборот от над 200 млрд. долара, за престъпления срещу тяхната земя, свобода и живот.
Филмът внимателно проследява тъй наречения процес за „Амазонския Чернобил”, в който петролната компания Шеврон е обвинена за замърсяването на почвата, въздуха и водата в един район, който днес е наречен „Мъртвата зона”. (Lago Agrio oil field)
Режисьор на филма е Джо Берлингър, опитен документалист, който по модела на братя Коен режисира в екип с още един човек - Брус Синофски. Техни са филмите Some Kind of Monster (филмът, описващ критичните ситуации в Metallica, които едва не водят до разпада на бандата) и Paradise Lost (документален филм за съдебния процес около един от най-мистериозните случаи в новата американска съдебна история - Тримата от Мемфис). За Crude обаче той работи сам.
Филмът му е сниман в продължение на 3 години, основно в Еквадор, в един от най-замърсените райони в света. Crude показва истинската цена на петрола, за съжаление заплатена с човешки животи. С характерната си неутралност при представяне на фактите, Берлингер излага двете гледни точки в процеса на Давид срещу Голиат (както са наречени главните действащи лица във филма - селяните от отровената месност и Chevron).
Crude показва интервюта с двете страни и изследва влиянието на медиите, силата на лобизма, съмненията за корупция на висшите държавни етажи, променливата сила на политиката в една държава, мощта на мултинационалните корпорации.
Crude е филм за създаването на контакти, изграждането на стратегия за комуникация и аргументация на обвиненията и защита.
Вижте трейлър тук:
За комуникационните специалисти със сигурност ще е интересно в рамките на филма да видят:
• как да структурирате впечатляващо изказване в няколко точки за 5 минути :)
• как неправителствена организация пласира посланията си и какви инструменти използва за постигане на целите си
• каква роля имат медиите в един общественозначим процес и къде в цялата ситуация се намесва ПР агенцията
• защо една снимка казва повече от 1000 думи
• как един монополист комуникира със свойте стейкхолъдри кризисна ситуация
• ролята на известните личности и борбата им за една кауза
• как адвокатите изграждат аргументи и контрааргументи в различни етапи от процеса
Империята отвръща на удара
Според Шеврон, Crude е замислен, финансиран и промотиран от Стивън Донзигер (американския адвокат по делото) и неговите партньори. Причината за това твърдение е липсата на сцена от DVD версията на филма (тя обаче присъства в друга версия на лентата, пусната в сайта Netflix), в която независимите експерти по случая присъстват на тайна среща с екипа на Донзигер. Заради тази подсъдима практика, режисьорът Джо Берлингер е накаран да предостави в съда над 500 часа необработен материал, от които е монтиран филма, както и документи по производството. Те показват, че идеята за филма е на адвоката и е финансиран от неговите финансови партньори в делото срещу Chevron. В суровия материал Донзигер е хванат да казва изречения като „Това е Еквадор…Тук ако има хиляда човека обградили съдебната зала, ще получиш каквото искаш” и „Ако съдията оправдае Шеврон може да бъде убит. Но той си мисли, че ще бъде, което е добре”.
Дори и това да е истина, след като изгледате филма и видите някои от реалните факти по случая, може би бихте оправдали тези действия. А присъдата от 27 милярда долара, които Chevron трябва да плати, е доказателство, че не филмът е причината за решението на съда.
подобни статии:
- За комуникацията…с Apeiron Communication и JobTiger.tv Вижте Казус 1 от новата ни съвместна рубрика! :)...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
