Седемте безсмъртни гряха на политическия ПР в България, за които „всички” са виновни

Предизборната ситуация в България е нещо особено. Щабовете на партиите, политиците, медиите, а оттам и множество държавни институции, заработват на различни обороти и действията им се ръководят предимно от една цел - усвояване на позитивите от предизборния режим. Същевременно в публичното пространство започват да прехвърчат изказвания за манипулация на медиите, задкулисни игри и „черен ПР”.

В предизборно време се проведе и годишния форум на ПР експертите в България - Трети ПР Фестивал, на който специалистите споделиха опита си в българския политически ПР.

И се оказа, че за всичко има логично обяснение…

Политическият ПР е професионална сфера, която така или иначе не се радва на широко обществено одобрение. Често, и особено в България, се възприема като онази мръсна работа, която научава политиците как да излъжат обществото и избирателите, за да постигнат своите частни цели.  За съжаление този образ на политическия ПР се затвърждава в най-голяма степен от самите политици, доколкото се забелязва

(1) тендеция сред политиците да отричат, че ползват ПР услуги.

Абсурдно е, че това да изградиш кампанията си сам, без да си ползвал професионална помощ, се смята за геройство и немалко политици го изтъкват публично. С това те първо очевидно лъжат, защото едва ли разработването на кампании и организирането на събития е по силите им и едва ли се извършва от тях самите. А ако това е така, толкова по зле за тях… а и за избирателите им.  Вредата за имиджа на ПР-а обаче е сериозна, защото в случая именно самите потребители на експертните услуги работят за негативния публичен образ на политическия ПР. Въпросът е защо политиците си позволяват да действат срещу развитието на добри ПР услуги. Отговорът вероятно е, че множество политици не познават възможностите на ПР. Само така може да се обясни факта, че

(2) ПР-ите се търсят само в ситуация на сериозна криза,

когато всякакви други средства са се провалили. Ползването на кризисен ПР разбира се е добре и за двете страни, но когато се набляга единствено на него, политическата партия няма шанс да изпита позитивите от една последователна и всеобхватна работа на специалистите. В основата на всичко това стои разбирането на политиците за ПР професията като работа на парче. Това означава, че

(3) ПР специалисти се наемат само за постигане на конкретен краен резултат.

Тази практика отдавна е определена като недобра от организаторите на успешни политически кампании. Неписана истина е, че добрият образ на политика или партията се градят с години и с множество последователни усилия. В това неминуемо се включват и конкретни действия в полза на обществото или различни обществени групи. Тази постоянна и многопосочна дейност, ръководена от ПР специалисти, остава неразбираема за голямата част от българските политици, както остават непознати за тях и възможноситите на комуникацията. Именно затова

(4) политическите кампании се изразяват основно в лепене на плакати и предизборни концерти.

Вероятно всички ще се съгласят, че добра политическа кампания на българска партия се провежда много рядко (ако изобщо се случва), а разбирането за политическата кампания като постоянстваща във времето просто не е възприето. За справка - добрите практики показват, че най-добре е всяка политическа кампания да започне веднага след завършването на предходната. Но това не се случва в България. И от това страдат и ПР-ите, за които

(5) предизборната кампания е просто едно творческо състезание.

Стратегическото планиране на кампанията, идващо от ясно формулирани цели и водещо до конкретни тактики, е сериозно изключение, защото се случва твърде рядко. Така и ПР-ите нямат шанс да практикуват професията си в пълния й потенциал. Но от неразбирането на процесите на комуникация има и още едно следствие -

(6) лоша вътрешна комуникация в политическите партии.

Както знаем, добрите вътрешни комуникации са ключови за всяка една организация, а за политическа партия те са просто задължителни. Без добра вътрешна комуникация, членовете на партията няма как да възприемат и подържат единен образ на самата партия и ценностите, които стоят в основата й. Ако в организацията има хора с многообразни и понякога противоречащи си позиции по ключови политически проблеми, в крайна сметка партията отслабва. Тези негативи обаче рефлектират и върху ПР-а в България, доколкото практика става това, че

(7) ПР-ът поема политически функции.

Това означава, че когато една партия няма ясни и споделени от всички членове позиции, които  да произведат конкретни политики, то работата на ПР експертите става много трудна. Те трябва да изградят хомогенен образ на партията, който да комуникират към външните (а защо не и вътрешните) публики. На практика се получава така, че липсващите ценности и политически идеологии се заместват от елементи от имиджа. В този момент ПР-ите стават политици, а от това нищо хубаво не може да последва - нито за политиците, нито за ПР професията, нито за обществото.

подобни статии:

1. „Най-лошото, което един PR професионалист може да направи или да посъветва клиента си да направи, е да манипулира или “извърти реалността.” Интервю с Мария Стефанова, първата българка попаднала в класацията на...

Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.

Tags: политика, политици, ПР специалисти, тенденции, черен ПР