…За общата история на телеграфа и лозата
Историята на термина “grapevine” включва в себе си двата основни елемента – телеграф и лоза.
Разполагаме и с двете неща в началото на 19 век. И тъй като лозaта в чистата си форма е един от най-старите растителни видове, ще съсредоточим вниманието си върху модерния телеграф.
Кратка модерна фактология на телеграфа:
1835 - Самюел Морз, с помощта на своя съдружник Алфред Вайл, разработва и създава електромагнитния телеграф (апарат на Морз) и „езикът” му – „Морзовата азбука”.
1836 - Морз представя телеграфа пред публика.
1838 – Праща се първата телеграма посредством уреда, гласяща : „Упоритият чакащ не е губещ” (A patient waiter is no loser.)
1843 - Правителството на САЩ дава на Морз субсидия, в размер на 30 000 долара, за построяването на пробна телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор.
1844 – 24 май е изпратено първото собщение между Вашингтон и Балтимор, с текст “Ето какво създаде Бог”.
След първото телеграфно съобщение, комуникацията между отделните общности в САЩ се повишава главоломно. „Лозата” се появява за пръв път като явление някъде по това време и без да се допита до Морз, създава своя разновидност на Апарата му.
Появява се термина grapevine telegraph. Grapevine телеграфът/комуникацията бързо изгражда репутацията си на комуникацая между отделните хора (докато телеграфът комуникира с общности). Служи си с често информационен поток от изопачени реални факти и събития (символизиран от обърканите връзки и оплетени връзки, както е при лозaта), но същевременно се характеризира и с невероятната способност да предава много важни съобщения на големи разстояния.
Терминът grapevine telegraph става толкова популярен по време на Гражданската война в САЩ, че направо влиза във фолклора. Причината за това е фактът, 
че Американското разузнаване и на двата щаба по време на войната не пропуска възможността да опъва жици навсякъде, за да подслушва и предава съобщения по бойните полета.
Съобщенията, идващи по жиците, с течение на времето станали толкова озадачаващи, невярни или непълни, че почти мимолетно всякакви слухове и клюки започнали да пълзят навсякъде.
През 60-те години на 20 век песента Heard it through the grapevine възражда славата на фразата. Значението на „Да чуеш нещо по лозята” се затваря в „да разбереш информацията посредством неформален и неофициален източник, посредством слух или клюка”.
Днес много често можете да видите как „лозата” пълзи през бани, коридори, места за хранене и навсякъде, където хората се събират на групи. Линиите на комуникацията изглеждат случайни и лесно разрушими, крехки като самите краища на растението, но въпреки това информацията, достигаща по него, се придвижва по-бързо и е с по-силно влияние от официалните канали.
И тъй като връзката между клюките по коридорите и официалните изявления на мениджмънта в една компания е много важен фактор за настроенията на работещите, а и критерий за нивото на управление на вътрешни комуникации в нея, вярваме, че с Grapevine Blog ще можем да допринесем за развитието на хората, които могат да повлияват комуникацията в организацията - вътрешните комуникатори.
Не забравяйте все пак, че днес телеграфът може да е покойник, но „лозата” изглежда никога не е била по-активна…
няма подобни статии:
