За вътрешните комуникации в една национална медия
Поводът за този пост е публикацията със заглавие “Keep fighting”, описваща офиса на Apeiron Communication, в който цари “открита”, “весела”, “прятелска” атмосфера, от която се радвам, че съм част. Прочитът на текста провокира у мен спомени за атмосферата в предишната ми месторабота - една популярна медия, чието име ще пропусна да назова. Под атмосфера в случая ще акцентриам не толкова върху интериора на работното помещение, а върху взаимоотношенията между хората от екипа и комуникацята между мениджъри-служители.
Все още много български компании - и в частност тази медиа - са пример за липса на какъвто и да било диалог и вътрешна комуникация между ръководството (мениджъри и собственици) и служителите. Аргумент в подкрепа на това твърдение е фактът, че много малко родни фирми и институции имат добре развити вътрешни комуникационни канали.
Много често съм си мислил, че един от основните проблеми на въпросната медиа е липсата на вътрешна комуникация. Всъщност, комуникацията съществува, но на две отделни, паралелни нива, които за съжаление не се срещат, нямат връзка помежду си или когато имат, е инцидентна и непостоянна. Взаимодействието между ниво ръководство (директори, главни редактори) и ниво служители (репортери, отговорни редактори, технически състав и др.) е минимално. Което наистина е странно, защото всъщност се оказва, че мениджърите управляват, но сляпо, без да информират навременно своите служители за решения, които пряко ги засягат и без да търсят впоследствие обратна връзка с тях. Още по-странно е, обаче, че този стил се е наложил с годините и никой дори не се опитва да приложи нови методи на работа. Макар че преките потърпевши в такава ситуация са служителите, които запазват своето мнение и позиция за себе си или го споделят по между си без да предизвикат никаква промяна в ситуацията, ръководството също търпи негативи от липсата на обратна връзка.
Налице имаме отдел „Човешки ресурси” и „Връзки с обществеността”, но никой, дори и ръководството, не се наема със задачата да създаде условия за обратна връзка или да проучи индивидуалните особености на екипите. Най-честите методи за информиране, които се прилагат в тази медиа, са останали непроменени от нейното създаване до днес. Това са информационни табла, които служат за разпространение на графици, и общи срещи на екипа, познати до ден днешен като „летучки”, които в повечето случаи са неуспешени опити за brainstorming. Едно от най-ясно изразените последствия от липсата на развити вътрешни комуникации, в която и да е организация, е слабата мотивация на служителите. От последното страдат бизнес резултатите. Когато става въпрос за медия, сред негативните ефекти са спад в рейтинга и намаляване на аудиторията.
Макар че за една медиа от най-голямо значение е независимото, обективно и достоверно представяне на информацията, правилното и навременно разпространение на вътрешна информация сред различните отдели, както и личното общуване между мениджъри и служители, оказва голямо влияние върху успеха й. Именно тази форма на комуникация мотивира служителите, създава сплотеност и атмосфера, в която всеки се чувства значим на поста, който заема, и убеден в това, че с работата си допринася за развитието на компанията.
няма подобни статии:
