Макар и с половин уста, светът заговори за края на финансовата криза. През летните месеца Apeiron Research проведе своето годишно изследване, посветено на начина, по който икономическата стагнация се отразява върху вътрешните комуникации на големите фирми у нас.
Макар и с половин уста, светът заговори за края на финансовата криза. Американският президент Барак Обама, отбелязвайки символично една година от началото на кризата, призна наскоро, че да - разведряване има, финансовата система на страната е стабилна. И понеже Америка се превърна в символ на този финансов крах, от нея чакаме и първите симптоми за промяна. И както след всяко тежко боледуване се предписва строг режим, така и след това „икономическо заболяване” на света ще последват серия от предписания, които да прилагат финансовите системи на засегнатите държави. Пренесено в ежедневнието на големите компании, тази криза също ще даде ценни уроци и ще преосмисли организационните им политики.
Няколко месеца преди да се заговори за края на кризата, Apeiron Research започна своето годишно изследване, този път поставящо на фокус ефекта от кризата именно върху „най-големите” на пазара и начина, по който икономическата стагнация се е отразила върху техните вътрешни комуникации. Генералният извод от изследването беше, че през следващата година на финансово възстановяване умението за ефективна комуникация със служителите на компаниите ще се превърне в ключoва роля за организационното им управление. Защо ли!?
Позволявам си да направя този извод заради няколко конкретни наблюдения, отразени в проучването. Ако в първите месеци от кризата най-разпространените мерки за преодоляването й, които компаниите са предприемали, са били три основни - намаляване на фирмените разходи, предимно чрез освобождаване на работници и отпадане на бонуси, разработване на нови продукти и услуги и запазване на квалифицирания персонал, то през май т.г. картината е доста по-различна.
След първата вълна на кризата компаниите планират да се фокусират на първо място върху запазването на квалифицирания персонал (71%), следвано от разработването на нови продукти/услуги (66%) и повишаването на мотивацията на служителите си (63%). Намаляването на фирмените разходи (съкращения, намаляване на работно време, заплати и бонуси, др.) отстъпва като приоритет едва на четвърто място. Да запазиш добрите служители и да ги мотивираш да бъдат отговорни към фирмените задачи - две цели, които попадат изцяло в полето на вътрешните комуникатори и ще бъдат тест за техния професионализъм.
Както можеше да се очаква, кризата засегна не само тези от работниците, останали без работа, но и тези, които са продължили напред. Тук изненадващо водещите тенденции са в две коренно противоположни посоки. Наблюдава се както повишена ангажираност с дейността на компанията от страна на служителите, поради стремеж за запазване на работното място (43%), така и демотивация заради ограничените перспективи на развитие, вследствие на кризата (37% от компаниите). Това противоречие също поставя на голямо изпитание уменията на екипите и специалистите, работещи в сферата на вътрешните комуникации. Способността им да управялват промяната ще бъде най-ценното предимство в този период, защото психологическият ефект от кризата ще отшумява също толкова време, колкото и фианансовите й измерения.
За съжаление, не виждаме в България кризата да е довела до значими промени в начина, по който вътрешните комуникатори са свикнали да вършат своята работа. В бързопроменяща се среда (каквато безспорно е ситуацията на криза) информационният дефицит е този, който поражда слухове, повече или по-малко основателни притеснения или дори хаос в една организация. Логично е да очакваме, че в такава ситуация комуникацията със служителите ще стане по-активна и ще промени своя характер в посока на това да компенсира усещането за несигурност сред фирмения екип. Изследването обаче не показа това. Напротив, над 50 на сто от участнците в него признаха, че в техните фирми активността на комуникиране със служителите не се е променила след началото на кризата. Освен това, както и преди, фирмените ръководства са комуникирали със своите служители най-вече по актуални, текущи, технически, а не толкова дългосрочни, стратегически въпроси.
Затова отново големият въпрос е: след като загубихме толкова, загубихме ли и урока от кризата?
подобни статии:
- Знаем ли какво се случва в нашата организация? или Промени ли кризата нивото ни на информираност като служители?...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
Мисля, че в България никой нищо не прави за излизане от кризата. Чака се от вън, големите държави да направят нещо и да има отзвук…докато това стане може и да няма граждани в тази държава. Държавата е абдикирала, единствените новини свързани с нейната дейност са вдигане на данъци, акцизи, цени, санкции, премахване на права…това е антикризисния план у нас. Няма търсене на чужди инвестиции, облекчаване на данъци, поощряване на малък бизнес, нищо такова не се случва. Камшик и бич до като остане жива душа…това е девиза на Република България. Много съм разочарована и съжалявам, че останах тук да живея и да работя. Младежи просто не оставяйте, нищо няма да се промени към по-добро!