Осъзнават ли българските фирми колко е важен стратегическият поглед не само за управлението на бизнес делата им, а и за онези дейности, които те определят като поле на своята социална отговорност?
Ако отговорът на този въпрос за повечето български компании беше положителен, тогава със сигурност бихме имали повод за радост. За съжаление, няма как да знаем дали това е така, защото подобно изследване (поне на нас) не ни е известно.
Участниците в организираната от в-к „Пари” годишна конференция „КСО - Другото лице на бизнеса”, обаче, бяха оптимисти. Оптимисти, защото по малко и по лека българските фирми се доближават до онова желано от обществото състояние, в което бизнесът започва да демонстрира дългосрочен ангажимент и да зачита интереса на всички, които са по един или друг начин засегнати от неговата дейност. Оптимизмът сподели Елица Баракова от фондация „Помощ за благотворителността в България”, която в представянето си на конферецнията изброи реалните измерения на този така очакван стратегически подход.
Какво се крие зад магическата фраза „стратегически подход”? Нещо съвсем просто, но не винаги правено - добро познаване на социалните проблеми, с които фирмите се ангажират, както и техните решения, създаване на реални партньорства с гражданския сектор в избраната област за социално ангажиране, използване не просто на финансови, а и на разнообразни ресурси и активи на компанията за постигане на целите на КСО политиките, откритост към обществото и ясни правила, добър баланс и комбиниране между бизнес цели и социални нужди, въвличане на служителите на компаниите в тези проекти.
И като казахме служители… те бяха във фокуса на лекцията, която Apeiron Academy представи на конференцията. Перифразирахме една любима наша максима за успешните комуникации, и тя придоби следното звучене: „Успешните КСО инициативи започват отвътре“. За съжаление, нашето наблюдение е, че по-често КСО дейностите са насочени навън, към обществото, стратегически партньори и други важни за фирмата групи. Служителите, обаче, са тези, от които трябва да започне всяко фирмено усилие за изграждане на образ на социалноотговорна компания. Ако сме отговорни към околната среда, не можем да си позволим нашите служители да бъдат немърливи в начина, по който разхищават ограничените природни ресурси поне в служебните си задължения. Или пък, ако показваме на обществото готовност да чуем критиките му и да участваме в реален диалог, сме длъжни да започнем да слушаме първо собствените си служители - хората, които носят посланията на нашата фирма навън. А мотивираният служител, който припознава фирмените цели като свои, е един от най-ценните ресурси на бизнеса. В крайна сметка, вашите служители няма просто да продават продукт или услуга, а ще демонстрират поведение и ценности, които клиентите ви ще разпознават и обвързват с вашия бранд.
***
Ако темата за КСО ви вълнува професионално и сте си задавали някой от следните въпроси: „Свидетели ли сме на релна КСО политика в България? Има ли обществото ни изкривени представи за социалната отговорност на бизнеса? Могат ли медиите да съдействат за популяризирането на добри примери на КСО?”, посетете блога на Apeiron Communication. Отговор на тези въпроси даде Нели Бенова, управляващ директор на Apeiron Communication. Те бяха поместени в специалното издание на в-к „Пари” (21.10.2009 г), посветено на темата корпоративна социална отговорност. Предоставяме ги и на нашия блог.
подобни статии:
- 14-та среща на Клуба - какво се случи? „Корпоративната социална отговорност - споделената мисия на служителя” —– 14-тата...
- На 11 март ще се проведе 14-тата среща на Клуб Вътрешен комуникатор Темата: “Корпоративната социална отговорност - споделената мисия на служителя.” —–...
Related posts brought to you by Yet Another Related Posts Plugin.
