Интервю с основателя на LeadingValues за Grapevine Blog
- - - - - - - -
Господин Йейтс, вие акцентирате силно на това колко важно е да се комуникират ценностите. Как може един лидер направи това?
Основният начин е „думите да съвпадат с делата”, да правиш това, което се опитваш да комуникираш. Класика са думите на Ганди “Бъди промяната, която искаш да направиш”. Важно е не само да комуникираш ценностите в ежедневната си дейност, но и да ги „преподаваш”. Защото ако наистина можеш да преподаваш нещо, първо, това означава, че наистина го разбираш и, второ, хората, с които говориш разбират колко важно е то за теб. Мисля, че по-добрият вариант е ако лидерите не само действат според ценностите на компанията, но също така се опитват да научат околните на тях, отколкото ако има някаква система от показатели, по която се оценява доколко околните се държат по определен начин. Това е важно, но не е начинът, по който да се постигне първоначално разбиране. Наличието на система от показатели е начин да оценявате резултата след като разбирането вече е налично.
Използвате изрази като „простата комуникация” и „разказването на истории”. Какво се крие зад тях?
Толкова много неща стават в света около нас и ние като че ли сме забравили, че приказките са доста лесни за запомняне и носят най-различни послания в много малко думи. Това не означава, че всички трябва да започнем да разказваме приказки, но тук основната идея е наличието на много прост набор от идеи, капсулирани в един много прост набор от послания. Лидерите могат много да научат от обикновеното разказване на истории, тъй като и те разказват истории. Те не разказват истории в смисъл, че се опитват да продадат нещо. Те разказват истории в смисъл, че се опитват да „съживят” една идея. Най-добрият начин да се обясни как нещо ще се промени е да се разкаже история. Това, което хората наистина искат да знаят е как нещата лично ги засягат и след това те могат да решат как да отговорят лично.
Смятате ли, че социалните мрежи са променили или променят начина, по който организациите функционират?
Мисля, че организациите се променят, но също мисля, че винаги са съществували групи от хора, които са намирали начин да се съберат за да решават проблеми, вместо да разчитат на формалната организационна структура. Има един известен пример за опита на IBM да предотврати събирането на хора около кафе машината, защото смятали, че това е загуба на време. Там всъщност се е случвал обмен на идеи, решаване на проблеми и създаване на нови инициативи. Така че, някои от тези неща винаги са съществували. Различното е скоростта на промяната - тя е много по-бърза. Също така, всеки си мисли, че има правото да гласува за всичко (така наречената демократизация на решенията). Освен това технологията, която сега дава възможност да се свържете с хората навсякъде по света „лице-в-лице ” и позволява на виртуално общуване. Всичко това дава възможност нещата да се подобрят. Основната динамика обаче си е останала същата.
Като говорим за комуникация, кои според Вас са най-добрите канали?
Мисля, че не можем да заменим комуникацията ‘лице-в-лице’. За щастие не е нужно тя да бъде в големи количества и след като се е случила можете се „отдалечите” и да използвате различни технологии и начини за свързване. Ако висшите мениджъри са дълбоко въвлечени в „преподаване” и често говорят за ценностите и принципите на организацията, това ще ускори значително нещата. След това технологията помага. Аз не съветвам просто да се разчита на технологиите. Ако не можете сами да прекарате време лично с околните, тогава ще трябва да намерите други, които могат. Така че, работата на лидера е да има хора в различни части на организацията, които могат да прекарват време с колегите си, знаейки, че те казват правилните неща, имат съответните ценности, и думите им съвпадат с делата. С други думи, работата на лидера е да се увери, че други хора имат време за личен контакт с околните и за създаване на мрежи в организацията.
Кой според вас е най-ефективният начин да се ангажират служителите?
Мисля, че всеки има правото и отговорността да разбере целите на организацията, защо правим това, което правим и какво се опитваме да постигнем. Ръководството има отговорността да изясни целите и служителите имат задължението да разберат как това, с което се занимават в момента, се вмества в тази рамка. Всеки път, когато съм виждал проблем в някоя организация той обикновено се корени в това, че основната цел и мисия не са ясни. Какво се постига с яснотата - помага на индивида да постигне яснота и да види как може да изглежда кариерата му. Така че, ако знаете, че дадена компания поема в определена посока, можете до известна степен да видите как ще изглежда бъдещето ви в нея. Ако комуникирате мисията добре, хората започват да разбират и те могат да видят как се вписват и по дефиниция се чувстват по-ангажирани. Другото нещо, което съм научил през годините е, че ако се опитате да подобрявате ангажираността на хората като работите само върху взаимоотношенията (и човешката страна на нещата), вероятно ще се провалите. Ще се справите много по-добре ако мислите за работата, която се опитвате да свършите заедно и ангажирате хората около това, което се превръща в основата за работа върху по-широкия въпрос с ангажираността на работниците и служителите. Но ако пропуснете тази стъпка и работите усърдно за ангажиране на хората само с цел да притежавате ангажирани служители, мисля, че ще си загубите времето.
Колко са важни вътрешните комуникации за организацията?
Те са от критично значение. Те свързва всичко, за което говорихме до този момент, защото, ако вие знаете какво се опитвате да свършите, знаете кои са стойностите, около които искате да изградите културата на организацията, имате идея за мисията и знаете какво е това, което хората трябва да се свършат, трябва да го комуникирате. Обикновено момента, в който ви писне да повтаряте едно и също нещо е моментът, в който хората го разбират. Работата на лидера е да комуникира, комуникира, комуникира. Висшият мениджърски екип трябва комуникира лице-в-лице толкова често, колкото е възможно и след това да търси системи, за да продължи ефекта. Комуникацията определено трябва да е последователна и двустранна. Служителите трябва да могат да се върнат и да получат обяснения за нещата, които не са ясни или да споделят обратна връзка и предложения. Без такава комуникация, не можете да спечелите. Преди, когато всички бяха на едно място, в една сграда, в един град и работеха заедно около кафе машината, комуникацията беше ясна. Това се случваше поради физическата близост. Сега хората намират начин да обсъждат въпросите, които ги интересуват. Всичко е въпрос на комуникация. Хората са по същество социални същества. Те искат да общуват, да бъдат свързани. Ако не можете да комуникирате добре, вие просто не си вършите работата като лидер и със сигурност не заслужавате да ръководите организация.
Интервюто взе Таня Бриклер по време на Годишната конференция на БАУРЧР в Несебър (14 май 2010 г.)
- - - - - - - - - - -
*Мик Иейтс е основател на LeaderValues. В момента е лидер на Global Business Development на dunnhumby. С висш управленски опит в глобалния бизнес като е работил повече от 30 години в Европа, САЩ и тихоокеанска Азия. http://uk.linkedin.com/in/mickyates
Мик е член на Change Leaders, глобално общество, отдадено да подпомага организациите да адресират позитивно човешката страна на промяната, създадено от участници в програмата „Консултиране и коучинг за промяна” 2004 г.
Мик е член на Royal Society of Art, женен, със шест деца, родени в пет страни, на три континента.
няма подобни статии: