Представете си, че като вътрешен комуникатор, един ден вътрешният ви телефон звънне и от другата страна Директор Комуникации ви каже:
„Ще връчваме годишната награда за най-добър служител. Слез в отдел Човешки ресурси и се опитай да заснемеш как г-н Илиев връчва наградата на Емил Христов - победителя, за да го пуснем в следващото вътрешно издание.”
Преди няколко години, нещата щяха да станат точно по този начин, нали? С възможни 1-2 начина за отразяване вътрешно на новината, нямаше кой знае каква разлика в това как ще представим историята.
Не и днес. Просто заради многообразието от инструменти и канали, които можем да използваме. Само ще изброим няколко - печатно издание, подкаст, интранет, интернет страница, социални мрежи и видео.
Просто трябва да знаете как да комуникирате ефективно чрез всяка една от тези медии. Т.е. да знаете как да пишете за всяка една от тях.
Интранетът: това са новини…очерци…мултимедия
Има само един подходящ начин за писане за онлайн публиката: късо, сбито, с много точки и с разстояние между абзаците. Преди съществуваше убеждение, че хората не четат в мрежата. Днес не е така. Хората използват всякакви начини за достъп до информация - лаптопи, таблети, дори своите телефони. Нека предположим, че наистина ви се налага да напишете новината за Емил Христов и неговата награда за вашата вътрешна мрежа. Ще ви се наложи да усвоите поне три различни стила на писане:
1. късо сбито и конкретно за хедлайна, посланията; за Twitter и Facebook профилите.
2. история с драматизъм и поука за текстът, прилежащ към новината
3. сценарий, сториборд и въпроси за интервю за мултимедийните продукти
Началото
Ако ще качвате историята в интранет, първото нещо, с което трябва да се справите, е съдържанието на заглавната ви вътрешна страница. Там е мястото за заглавието и 2 изречения, с които да грабнете колегите.
Имате малко площ - кажете по-важното със заглавието, все едно пишете прессъобщение. Комуникирайте колкото можете в малко думи.
Какво ще кажете за заглавие „Връчихме наградата за служител на годината”?
Макар да имаме заявена темата на статията, заглавието дава ли ни обяснение какво ще прочетем? Не особено - гарант за неуспех в привличане на аудиторията.
Какво ще кажете за това заглавие:
Емил Христов, създателят на новите фирмени тестове, спечели Наградата за Служител на годината
Кратко изречение, но сега знаем кой е спечелил наградата. И най-важното - защо. Доста информация!
Сега трябва да напишем подзаглавието. В резюмето всяка една дума е от значение. От това, което ще напишете, зависи дали ще получите клик или скрол. 
Ето ви едно подзаглавие:
Емил Христов, Специалист ЧР, беше отличен с традиционната награда за Служител на годината за неговата работа по въвеждането в употреба на новите въпросници за оценяване на бъдещи и настоящи служители.
Ъ-ъ, не! Първо, имаме Емил Христов в заглавието. Не ни трябва отново в резюмето. Второ, не е нужно да разкриваме титлата на служителя все още. И детайлите може да си ги запазим за същността на статията нали? Ето нещо по-добро:
Иновативният му подход към установяването и използването на профилните характеристики на работниците за постигане на фирмените цели, понижи текучество с 2/3 за изминалата година
Сега дори и да не кликнат на историята, служителите ще знаят какво се е случило. А други ще са достатъчно заинтересувани. Тези вече се нуждаят от това да им разкажем
Нашата история
Можем да започнем така:
Когато в началото на 2010 г. на Емил Христов му беше възложено да анализира тестовете на ХХХХХ и пряката връзка между тях и проблемите с персонала, не му беше лесно.
Добро начало, време е да повишим драматизма:
Те не бяха никак ефективни и не даваха реална оценка за настоящите и новите служители. Проблемите се криеха…
Хората са все още заинтересувани…време е за цитат.
- В компанията съм от 2 години, но такава хаотична обстановка и толкова нови колеги не бях виждал никога досега - споделя Емо, специалист ЧР. - Просто трябваше да се направи нещо и то бързо.
И сега, след като всички се чудят какво е направил нашият герой, можете да напишете параграфите, посветени на детайлите в подхода, трудностите и резултатите на Емил.
На финала
Финалният щрих от вашата онлайн история е да предложите визуално предизвикателство. Когато се срещате с Емил Христов, осигурете си малка камера или използвайте телефон, за да запечатате момента в рамките на 2 минути. Но какво искате от Емо, какво трябва да сподели той? Със сигурност не искате това да е информация, която вече е прочетена в статията. Не искате и да удари благодарствено слово, в което присъстват рибките и кучето му.
Запечатайте емоцията. Не си подготвяйте въпроси от типа „Как се чувствате като носител на тази награда?”. Изкопчете чисто човешки впечатления - „Как се чувствахте като знаете колко работа трябва да свършите за този проект?”, „Кое беше най-трудно и стресиращо?”, „Вярвахте ли, че ще всичко, което правите, ще си заслужава?”.
Така Емил Христов няма да е Специалистът ЧР, а ще е човекът, личността Емил Христов.
И така - имате историята, използвахте и трите различни метода за писане. И това бяха само три от възможностите! Ами ако трябваше да напишете блог пост за Наградата? Или да напишете дълга статия за печатното издание?
Там е съвсем различно!
Какво да се прави, като вътрешен комуникатор през 2011 г., просто трябва да усвоиш писането под различна форма, за да вършиш максимално добре работата си.
Защото тя изисква да можеш да го правиш.
няма подобни статии:
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Поздравления за добрия текст!
Умението да се пише е най-важното качество, което един PR специалист трябва да притежава и което го отличава от псевдо-специалистите в инсустрията. Ето още един добър материал по темата: http://www.doktorspinn.se/2011/02/11/pr-insights-my-best-career-advice/
Поздрави,
Петя
Благодаря за добрите думи, Петя! Приемам го като лична похвала, тъй аз бях члена на екипа, написал този текст.
Иначе накрая всички се чудят защо са си загубили времето…
В отговор на предоставения от теб материал - със сигурност, най-хубавото нещо преди да седнеш да пишеш е да знаеш какво искаш да напишеш
Поздрави,
Ясен
Във връзка с наблюденията ми над начина на управление в някои компании и тенденциите в комуникациите за давам следния въпрос: Чий ресор са Вътрешните комуникации: на отдел ЧР или на отдел Маркетинг?
Благодаря за статията!
Въпросът ви е доста уместен, но за жалост не е с еднозначен отговор, защото по принцип ние стоим зад мнението, че вътрешните комуникации в най-добрия случай трябва да спада към “Отдел комуникации” - било те вътрешни или външни, т.е. с това да се занимават хора, които са специалисти с познания по ПР.
Разбира се, голяма част от специалистите в България, които се занимават с вътрешни комуникации, имат други работни задължения извън тях. Това в никакъв случай не е най-добрият вариант, но се налага от структурата на работа в тяхната компания/организация.
От лични наблюдения мога да кажа, че много по-често можете да срещнете специалист вътрешни комуникации (или имащ в задълженията си включени подобни функции) в отдел ЧР, отколкото в Маркетинг (което е добър компромис).
Едно е сигурно - отдел Маркетинг със сигурност не е най-подходящият за делегиране на дейностите на вътрешните комуникации.
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1019
Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/apeironc/www/www/blogs/wp-includes/kses.php on line 1020
Рени, любопитно ми е защо във въпроса ви за мястото на вътрешните комуникации в организацията се изключва варианта да са в ПиаР отдела или Корпоративни комуникации?
Може би ще ви бъде интересно да погледнете резултатите от изследване на Apeiron Research за мястото на вътрешните комуникации в организацията: http://www.apeironcommunication.com/research/research_project02.html