Има работни места, за които външният вид е от сериозно значение. Тук разбира се говорим както за финансовите институции (обръщали сме внимание на екстремните случаи в това отношение), така и за различни държавни структури, които държат на писани или неписани дрескод правила. Напоследък чухме и че различни софтуерни фирми и такива, занимаващи се с търговия с бързооборотни стоки обръщат по-специално внимание на този елемент.
Днес обаче няма да говорим за дрехите, а ще обърнем внимание на физическите белези на служителите - настоящи или бъдещи. Причината за това е едно интересно изследване, което беше публикувано миналия месец, наречено „Обществените нагласи към пластичната хирургия. То е първото подобно представително изследване в България по темата и е реализиарно в периода април-май 2012 г. от „Сова Харис” върху представителна извадка от 1000 души на възраст над 18 години, чрез анкета от 30 въпроса.
Основните резултати от него са впечатляващи - почти 67% от хората, подложили се на пластични операции, се радват на повече професионални успехи след промяната на външния си вид.
За 22% от българите пластичната операция е възможност за промяна на живота им в положителна насока, а 13% мислят, че подобряването на външния им вид ще допринесе за повече успехи в професионален план.
Във връзка с тези данни, преди няколко години Донълд Тръмп (многоуважаемият американски магнат със странната прическа) написа в блога си коментар по повод американско проучване, проведено сред американски пластични хирурзи, според което две трети от техните пациенти са хора, търсещи конкурентоспособност в борбата за намиране на по-добра работа.
Тогава той сподели, че макар да е чел всякакви мнения на знайни и незнайни специалисти, за това, че по-привлекателните хора печелят повече пари и се издигат в кариерата по-бързо и по-лесно, той не вижда в това достатъчно добра причина, за да се подложиш на корекция на носа или на липосукция.
Какво е общото между външния вид и вътрешните комуникации?
След като влязохме в тема, която е по-благодатна за обсъждане от колегите в отдел човешки ресурси, може би е добре да зададем няколко въпроса като вътрешни комуникатори:
• замисляли ли сте се дали ангажираността и мотивацията на служителите във фирмата не се дължи донякъде на външни фактори - състоянието на офиса, компютрите, консумативите, както и физическият профил на колегите (възраст, пол, манекенски мерки). Т.е. дали фирмената политика не убива по някакъв начин амбициите на вашите служители и не им създава комплекс за малоценност?
• как комуникирате неприемливото облекло или поведение във фирмата - кой е отговорен за това, че някой не спазва правилата? Възможно е това да сте вие, защото не сте предоставили достатъчно информация на служителите. Посипете главата си с пепел…
• стимулирате ли чрез вътрешни кампании и търсите ли методи за поощряване на хората, които разсъждават аналитично, умеят да генерират идеи и са добри отборни играчи, независимо от това как изглеждат? Ако не, погледнете отново първия булет и по-специално думата „ангажираност”. Скоро ще имате проблеми с нея.
И все пак…
Всички се впечатляваме от красивите форми, но между стил и предизвикателност има доста широка граница. Приветливият вид носи на човека самочувствие, но вършенето на работата трябва да е в основата на трудовите взаимоотношения. Красивите и умните винаги ще са на мода, но ако търсите някой, който само да радва окото, по-добре го търсете извън работното място.
И за край, представяме ви отговора на един казус от съвместната ни рубрика с JobTiger, посветена на комуникацията, в която разискваме разнообразни теми за отношенията в и извън работната среда. В случая въпросът, на който Нели Бенова дава отговор, е в пряка връзка с разискваното досега - как да кажем на някого, че се облича неподходящо в офиса?
няма подобни статии:
